Глинена пелика, 3-то тримесечие на 4-ти век пр.н.е., приписвана на Група G. Намира се в колекцията на Метрополитън музей на изкуствата (The Met), Ню Йорк.
Грифонът, това загадъчно същество с тяло на лъв, глава и крила на орел, е една от най-впечатляващите форми, създадени от човешкото въображение. Той не е просто чудовище. Символизира абсолютната сила, съчетавайки кралската власт на лъва, господаря на земята, с божественото господство на орела, абсолютния владетел на небесата. Историята му не започва в планините на Гърция, а се губи в дълбините на древните култури на Близкия Изток, където митологията и реалността често съжителствали. Изследването на неговото развитие, от ранните изображения в Египет и Месопотамия до интеграцията му в гръцкото изкуство и литература, разкрива вълнуваща история на културни обмен, в която това същество се трансформира, придобивайки нови символики и функции, отразявайки възприятията и вярванията на всеки народ, който го е приел. Този анализ ще разгледа Грифона не като религиозен обект, а като исторически и художествен артефакт, индикатор за свързаността на древните култури (McClanan).
Източен произход и гръцки разказ
Присъствието на Грифона е осезаемо много преди гърците да го включат в собственото си митологично пантеон. Наистина. Най-старите известни изображения на него се откриват в изкуството на Елам и Месопотамия още от 4-та хилядолетие пр.н.е., както и в египетски печати и стенописи, където често се появява като пазител на свещени места или защитник на фараоните, ясна индикация за връзката му с властта и божественото. Формата му, както твърди и съответната египетска и западносемитска традиция, вече тогава е била установена като хибрид на орел и лъв, въплъщаваща мощна и често заплашителна сила на природата, която човекът е трябвало да уважава (Wyatt). Тези крилати същества не са били просто декорации; те са функционирали като защитни символи, способни да прогонват злото и да осигуряват ред, концепция, която ще пътува заедно с образа им из цялото източно Средиземноморие. Но как това ориенталско същество е достигнало до бреговете на Егейско море? Отговорът се крие в търговските пътища и културните контакти, които се засилили по време на ранната Желязна епоха. Чрез финикийските търговци и художествените ателиета в Сирия и Анатолия, Грифонът, заедно с други митични същества като сфинксове и сирени, е въведен в гръцкия свят по време на т.нар. Ориентализираща епоха, през 8-ми и 7-ми век пр.н.е., обогатявайки местното изкуство и митология.
Гърците, с уникалната си способност да усвояват чужди елементи и да им придават нови, оригинални значения, не просто са приели образа на Грифона. Те му дават конкретна идентичност и водеща роля в една от най-завладяващите истории на географската митология. Историкът Херодот, през 5-ти век пр.н.е., е първият, който подробно ни предава мита за Грифоните като пазители на златото. Според неговия разказ, основан на по-стари епоси като „Аримаспея“ на Аристей от Проконесос, Грифоните обитавали отдалечените, планински райони на северна Азия, вероятно в Уралските или Алтайските планини, в земя, богата на златни находища, която те защитавали с дива решителност. Там, на краищата на известния тогава свят, тези могъщи животни трябвало да се изправят срещу еднооките Аримаспи, митичен народ, който постоянно се опитвал да им открадне ценния съкровище. Тази история, която съчетава елементи на фантазия, география и морал (алчността, която се наказва), утвърдява образа на Грифона в гръцкото съзнание като абсолютен пазител. Интересно е, че съвременни геомитологични подходи свързват този мит с възможни реални минни дейности в Централна Азия и, най-вече, с открития на вкаменелости на динозавъра Протокератопс в пустинята Гоби, тъй като човката, четириногата стойка и костният щит на това същество показват удивителни прилики с древните описания и изображения на Грифоните (Мариолакас). Може би древните номади скифи, виждайки тези странни вкаменелости, изникващи от земята, ги интерпретирали като костите на митични същества, които охранявали съкровищата на подземието. Тази вълнуваща теория придава неочаквана, почти палеонтологична перспектива на мита. Въздействието на историята е огромно, превръщайки Грифона в изключително популярна тема в архаичното гръцко изкуство, където той става често срещан мотив с ярки символики (Месбах & Шадрох).
Изящен архаичен релеф от терракота с изображение на грифон, представителен за керамиката от 6-ти век пр.н.е., намира се в Метрополитън музей на изкуствата.
Художествено изразяване и вечна наследственост
Приемането на Грифона от гръцкото изкуство беше незабавно и ентусиазирано. От началото на 7-ми век пр.н.е., формата му започва да се появява с забележителна честота в широка гама от художествени средства, доказвайки бързата му интеграция в визуалния лексикон на епохата. Къде го срещаме? Виждаме го да украсява устията и дръжките на огромни бронзови котли, като тези, които са били посветени на велики светилища като Олимпия и Делфи, където неговите бюстове, с остри човки и големи, изправени уши, функционират едновременно като декоративни и защитни елементи. Тази връзка, както подчертават археологическите находки, беше особено силна както в архаична Гърция, така и в номадските култури на Централна Азия, подсказвайки общ символичен ядро (Лаймер). Освен това, Грифоните станаха главни герои в изображения на вази, където бяха изобразявани или поотделно, в поза на готовност, или в сцени на яростна битка срещу Аримасповете, но и като спътници на божества като Аполон и Дионис, подчертавайки божествената им същност (Влаху).
Наследството на Грифона обаче не се ограничи до древността. Силната му символична натовареност, съчетаваща бдителност, сила и божествена справедливост, му осигури място и в следващите култури. Римляните го използвали широко в архитектурата и декоративното изкуство, докато през Средновековието Грифонът се превърна в популярна хералдическа символика, въплъщаваща аристократична доблест и благороден произход, но и в алегорична форма на християнската теология, където двойната му природа (земна и небесна) беше интерпретирана като символ на двойната природа на Христос. Неговият път продължава и до днес, тъй като остава любима форма в съвременната литература на фантастиката и поп културата. В крайна сметка, Грифонът е много повече от просто митично чудовище. Той е вечна културна константа, символ, който е пътувал през пространството и времето, постоянно се трансформира, за да изрази вечната човешка търсене на разбиране на сили, които надхвърлят обикновената реалност, свързвайки света на хората с този на боговете.
Двойствената природа на Грифона: Символизъм, Функция и Вечен Отзвук
Анализът на художественото изразяване на Грифона разкрива много повече от просто естетическа предпочитание. Той разкрива дълбоко вкоренена вяра в символичната му сила. Но защо точно това същество, а не някое друго, заема толкова видно място в колективното съзнание на толкова различни култури? Отговорът се крие в самата му сложна природа, в хармоничното съчетание на две същества, които въплъщават абсолютното господство в собственото си царство. Лъвът, с неоспоримата си земна сила и кралска грация, представлява смелост, сила и власт над материалния свят. От друга страна, орелът, господарят на небесата, който може да лети по-близо до слънцето от всяко друго същество, символизира духовността, острото възприятие, свободата и божествената мъдрост. Грифонът, следователно, не е просто хибрид. Той е перфектната алегория на баланса. Въплъщава идеалното съчетание на сила с мъдрост, материя с дух, смъртен с божествен, качество, което му позволява да поема множество и често противоречиви роли в митологичните разкази. Изследването на тези роли, които се простират от Близкия Изток до класическа Гърция и отвъд, ни дава възможност да разберем по-дълбоко не само самото същество, но и обществата, които го почитали, се страхували от него и го изобразявали. Тази Грифонология, систематичното изследване на Грифона като културен феномен, ни разкрива свят, в който митът функционира като ключ за интерпретация на реалността (McClanan).
Лекифото (06.1021.199) се намира в колекцията на Метрополитън музей на изкуствата в Ню Йорк. Датировано е в началото на 4-ти век пр.н.е. и изобразява грифон между две жени, вероятно митологични фигури.
Пазител, Наказател и Психопомп: Множествени Роли в Древния Пантеон
Най-разпознаваемата роля на Грифона е, без съмнение, тази на пазител. Но той не е просто охранител. Той е абсолютният страж, натоварен с защитата на най-ценните съкровища, независимо дали те са материални, като златото на скифите, или духовни. Тази функция, която има корени в египетската и западносемитска традиция, където е защитавал гробниците на фараоните (Wyatt), намира перфектното си изразяване в гръцкото изкуство. Срещаме го да стои гордо върху гробници, функционирайки като мълчалив страж на вечния покой, предотвратявайки гробарите и злонамерените сили. Богатите археологически находки от гробища в Гърция и Евразия, включващи бижута, съдове и оръжия, украсени с образи на грифони, потвърдиха тази дълбока връзка на съществото с смъртта и следсмъртния живот (Лаймер). Присъствието му не означаваше просто защита; то заявяваше, че това място е свещено, неприкосновено, под закрилата на могъща, свръхестествена същност.
Въпреки това, природата на Грифона съдържаше и тъмна, наказателна страна. Самата му дива природа, необходима за мисията му като пазител, го правеше и страшен инструмент на божествена справедливост. В мита за Аримасповете, Грифонът не е просто пасивен страж. Той е активен наказател, който напада и разкъсва тези, заслепени от алчност, които осмеляват да нарушат територията му. Тази перспектива отразява обща морална принцип в древния свят: хибрис, арогантното надмощие над мярката, следвана от немезис, божествена отмъщение. Грифонът, с остри нокти и остър човка, става видимата инкарнация на немезиса, предупреждение за смъртните относно границите на човешките амбиции. Но освен пазител и наказател, съществува и трета, по-вътрешна интерпретация на ролята му: тази на психопомп. Като същество, което съчетава земята и небето, Грифонът е идеално създаден да функционира като водач на душите. Способността му да се движи между двата свята го прави посредник, водач, който може безопасно да пренесе душата на мъртвия от земния свят в царството на боговете или в Подземния свят, осигурявайки правилния преход. Тази роля, макар и по-малко изрично формулирана в писмените източници, е силно подразбирана от постоянното му присъствие в погребалното изкуство, където той не функционира само като заплаха за живите, но и като спътник за мъртвите в последното им пътуване.
Коринтски кратер с Грифони и лебед (1979.11.7), около 580-550 пр.н.е., с дръжки от халкидически тип. Произведението, изложено в Метрополитън музей на изкуствата, е най-ранният запазен пример в коринтската керамика.
От Мита до Алегория: Преобразуването на Вечно Символ
Удивителната способност на Грифона да оцелее през вековете, преминавайки от ролята на страшен пазител на скифските съкровища—разказ, който вероятно, както твърдят съвременни геомитологични подходи, може да има корени в палеонтологични находки (Мариолакас)—в ролята на християнски символ на двойната природа на Богочовека, доказва устойчивостта и пластичността на архетипните образи, които докосват най-дълбоките струни на човешката душа. С упадъка на древния свят, Грифонът не изчезва. Напротив, той се трансформира. В Римската империя той запазва до голяма степен декоративния и защитен характер, но именно през Средновековието той преживява впечатляващо възраждане. Двойната му природа е интерпретирана от християнските теолози като перфектна алегория за Исус Христос, който е едновременно човек (лъв, царят на земята) и Бог (орел, царят на небесата). Така, един изцяло езически символ е интегриран безпроблемно в християнската иконография, украсявайки църкви и ръкописи, символизирайки Възкресението и божествената справедливост.
В същото време, Грифонът става едно от най-обичаните същества в средновековната хералдика. Благородниците и кралските домове го приемат в гербовете си като символ на абсолютна доблест, военна добродетел и мъдро управление, съчетавайки военната сила на лъва с проницателността и благородния произход на орела. Тази културна пътека, от Изтока до Гърция и оттам до средновековна Европа, доказва как изображенията на митични същества не са статични, а динамични същности, които се адаптират, променят и придобиват нови значения (Влаху). Фактът, че Грифонът стана толкова често срещан мотив в толкова различни култури, подчертава универсалната привлекателност на централната му идея (Месбах & Шадрох). Днес, наследството му продължава без да отслабва. Срещаме го в литературата на фантастиката, в киното, в видеоигрите, винаги в ролята на могъщ пазител, благороден съюзник или страшен противник. Грифонът остава безсмъртен, не защото някога е съществувал като биологично същество, а защото въплъщава вечна човешка идея: убеждението, че истинската сила не се състои само в физическата мощ, а в хармоничното й съчетание с духовната яснота и моралната цялост. Той е, в крайна сметка, символ на идеалния владетел, перфектния воин и будния защитник. Същество, родено от мита, което обаче все още ни говори за дълбоките истини на човешката природа.
Библиография
Лаймер, К., 2018. Грифони, Митове и Религия—преглед на археологическите доказателства от древна Гърция и ранните номади на Централна Азия. Изкуство на Ориента, 7, стр. 69-93.
Мариолакас, Х.Д., 2013. Минна и металургична дейност на праисторическите жители на Аегейския и околния Аегейски район: геомитологичен подход. Бюлетин на Ελληνската Геоложка Асоциация, 47(4), стр. 1827-1853.
McClanan, А.Л., 2024. Грифонология: Мястото на Грифона в Мита, Историята и Изкуството. Reaktion Books.
Месбах, Б. & Шадрох, С., 2022. Сравнително изследване на мотива на Грифона в Иран и Гърция. Журнал на Негарех, 17(61), стр. 49-65.
Влаху, А., 2005. Изображения от епосите и митовете в керамиката на геометричните и ранните архаични времена (8-7 век пр.н.е.). Докторска дисертация. Университет на Тесалия.
Уайът, Н., 2009. Хващайки грифона: идентифициране и характеризиране на грифона в египетската и западносемитската традиция. Журнал на Древните Египетски Взаимовръзки, 1(1), стр. 29-39.
