„Портрет на мъж с ястреб“ (1548-50), шедьовър на Николо дел Абате, който съчетава реализъм и символизъм от италианската ренесансова епоха.
Пред нас е картина, създадена от художника от Модена Николо дел Абате (Niccolò dell’Abbate, 1509-1571), на която е изобразен неизвестен мъж. Това произведение, „Портрет на мъж с ястреб“, датира от около 1548-1550 година, период на италианския ренесанс. В момента то се съхранява в Художествената галерия на Нов Южен Уелс (Art Gallery of New South Wales) в Сидни, изработено с масло върху платно, с размери 140 на 117 сантиметра. Мъжът представя себе си пред зрителя като символ, надхвърляйки обикновената роля на частно лице. Той е облечен в черни дрехи — които по онова време се считали за луксозни заради трудността на боядисването — и носи шапка на главата си. Лявата му ръка е с кожена ръкавица, на която седи ястреб, с поглед, покрит с червена капа.
Ястребът: Символ на Власт и Престиж
Много от богатите имоти служат за декорация на живота, докато други изразяват власт. Ястребът, който този мъж държи, е явен символ на аристокрацията — грижата за ястребите е била привилегия на тези, които притежавали големи земи и разполагали с време, надхвърляйки възможностите на обикновените хора. Това птица сама по себе си е исторически артефакт, надхвърлящ простата живописна детайлност.
Изкуството на Ястребовъдството
Виждаме птицата, малка по размер, но с мощна природа, да почива на ръката му. Червената капа (hood) служи в изкуството на лов, за да не се тревожи ястребът преди подходящия момент. А самият мъж не гледа към нас. Погледът му е насочен навън, с надменен израз, може би към плячката, която ястребът ще преследва, или пък в дълбините на собствената си душа, изразявайки меланхолия или гордост. Тази отстъпка на погледа се различава от повечето портрети в Италия, където изобразените предпочитат да гледат зрителя в очите, сякаш искат да бъдат оценени или да потвърдят социалния си статус.
Символиката на Властта
Самата одежда. Черна. Мнозина биха казали, че означава траур или може би сдържаност. Но аз имам предвид нещо друго. Черният цвят през шестнадесети век е бил изключително рядък и скъп, много повече от пурпурните или златните. Това е очевидно от законите за облекло (sumptuary laws), които са били наложени в много европейски градове по това време. Този мъж демонстрира своята сила чрез качеството на тъканта — която изглежда е кадифе (velvet) — и чрез невидимата луксозна дълбочина на черния цвят, надхвърляща простата яркост на цветовете. И ръкавицата, която носи, също е част от ритуала на властта, подобно на скиптър, надхвърляща простата си функция за защита от ястреба. Властта тук шепти.
Но какво е това слабо сияние около главата му? Някои биха казали, че е знак за святост. Но каква святост в един ловец? Може би художникът по-късно е променил мнението си (pentimento), или просто е търсил форма (a simple compositional device), за да различи мъжа от тъмнината, която го заобикаля, чрез кръга. Често такива трикове, наблюдавани както в ръкописи, така и в картини, предизвикват повече объркване, отколкото яснота. Въпросът, изглежда, остава отворен.
