Ктиторската сцена в нартекса на манастира Филантропините (16-ти век) изобразява членовете на семейството, молещи се с посредничеството на Свети Николай
На малкия остров в езерото на Йоанина, където историята изглежда да се събира под сянката на платаните, се намира манастир, който разказва историята на голямо византийско семейство, Филантропините. Главната църква на манастира, основана в края на 13-ти век, е украсена три века по-късно, през 16-ти, с удивителен набор от стенописи. Сред тях, в нартекса, се откроява ктиторската сцена: мълчалива, почти театрална картина, в която самите ктитори, членове на семейството, се явяват пред Христос, с посредничеството на Свети Николай. Това не е просто изображение на благочестие. То е израз на идентичност, акт на памет и, в същото време, дълбоко човешко изразяване на тревога за спасение. Изследването на тези произведения, както е показала и изследването на Миртали Ачеймасту-Потамяну, ни позволява да разберем първата фаза на поствизантийската живопис не като просто повторение, а като жив диалог с миналото в един бързо променящ се свят (Ачеймасту-Потамяну).
Детайл от групата на ктиторите на семейството Филантропините, които са изобразени коленичили в знак на благочестие и смирение
Съставът на пространството и божественото присъствие
Когато погледнете стенописа, първото нещо, което усещате, е строга, почти архитектурна организация на пространството. Съставът е невидимо разделен на два пласта: земния, долен, където се струпват смъртните ктитори, и небесния, горен, където се явява Христос в слава. Няма пейзаж, няма излишни детайли. Само дълбокият, тъмен фон, който прави фигурите да изпъкват с почти метафизична интензивност. Тази простота не е признак на слабост на художника, а съзнателен избор, който служи на драмата на момента — срещата на човека с Бога.
Свети Николай, покровител на манастира, стои внушително, носещ многосвещен фелон, и играе ролята на основен посредник към Христос
Свети Николай като посредник
Отдясно на състава, Свети Николай стои като главен герой и в същото време като мълчалив посредник. Неговата фигура е почти непропорционално голяма в сравнение с ктиторите, визуална конвенция, която подчертава духовната му роля. Той не гледа нито към нас, нито към Филантропините, а се обръща към Христос, с едната ръка, сочеща към своите защитници, а другата отворена в молитва. Той е мостът между двата свята. Неговият многосвещен фелон, с строгите геометрични мотиви, създава ослепителен контраст с тъмните, скромни одежди на молителите, подчертавайки разликата между църковната власт и народното благочестие. Текстът, който се разгръща в ръцете му, не е просто молитва, а почти договор за духовно посредничество, акт, който утвърдява връзката им с божественото.
Явяването на Христос
Над групата, Христос не е изобразен като строг Пантократор, а в по-достъпна, почти лична форма. Той се издига от концентрични кръгове светлина, с ръце, отворени в жест на приемане и благословение. Неговият поглед е меланхоличен, изпълнен с разбиране, и е насочен леко надолу, към групата на вярващите. Държи отворено Евангелие, но думите не изглежда да са адресирани към тях, за да ги прочетат; те по-скоро излъчват божествена енергия, която обгръща цялата сцена. Тази форма на Христос, толкова мощна и в същото време толкова ефирна, повдига въпроси за природата на поствизантийската теологична мисъл, които тук няма да разгледаме. Той е присъствие, което не съди, а приема молитвата, която му се предлага чрез Свети Николай.
Кадър на фигурата на Христос, чиито отворени ръце и спокойно лице предлагат благословение и спасение на вярващите дарители
