В сърцето на византийската теология възниква философско предизвикателство, което надхвърля простата естетическа изразност: как материалният свят може да се трансформира в средство за духовно откровение? Иконостасът, като архитектурен елемент, който посредничи между видимото и невидимото, земното и небесното, представлява едно от най-радикалните художествени решения в историята на човешката религиозност. Великият молебен, като теологична и иконографска програма, разкрива сложността на едно общество, което се опитва да изгради мостове за комуникация с абсолютното чрез посредничеството […]
Библиография
