„Портрет на жена“ (1865-66) от Джузепе Абати. Тази картина, изложена в Палацо Пити, е типичен пример за движението на Маккияоли.
Тази картина, създадена от Джузепе Абати — масло върху дървена основа, както се казва — се съхранява във Флоренция, в Палацо Пити. Предполага се, че е рисувана между 1865 и 1866 година. На нея виждаме жена, която стои и гледа наляво. Често срещаме подобни произведения и смятаме, че художникът просто търси красота. Но на мен ми се струва, че това произведение акцентира, освен на красотата, и на… как да го кажа… необходимостта от форма. То е свидетелство, подобно на старо ръкописно произведение или черупка, която е била намерена, свидетелство за законите, които тогава регулирали живота на жените. Черната рокля. Позицията. Мълчанието. Всичко това е история, която надхвърля границите на простата изкуство.
Черната Рокля: Символ на Добродетелта?
Дали тази жена е в траур? Или така трябваше да се облекат всички жени от средната класа всеки ден? Нейната рокля заема почти половината от картината, а Абати я е изобразил тежка, почти солидна, като статуя, направена от черен камък, надминавайки усещането за тънка или лека материя. Светлината не я пронизва. Мъжете от онова време, наречени Маккияоли, търсеха истината на момента — „петното“ (macchia) на светлината и сянката. Но тук петното се превръща в затвор. Главата изглежда малка, докато тялото е голямо под дрехите, сякаш е скрито. Това червено, което държи, е малко цвете, може би книга, може би плат. Няма голяма разлика. Черното доминира.
Столът и Битовите Предмети
До нея стои един стол. Дървен, прост стол. Жената стои до него, оставайки права. Този стол, с бледия си цвят, контрастира с голямото черно на роклята, а този контраст… може би изразява разликата между публичната форма и частния живот. Столът е домашен, скромен, практичен предмет, докато жената с роклята си изглежда като публичен паметник, стоящ в дома. На заден план, няколко малки съдове върху огнище. Битови вещи. Но жената не гледа към тях. Тя гледа на друго място.
