Традиционно хоро на открито. На този кадър се виждат празнични носии, без животинските маски и звънците на бабугерите.В Кали Вриси край Драма от 6 до 8 януари маскираните в животински образ участници, наричани бабугери, излизат по улиците с тежки звънци, препасани на кръста, и въвличат местни жители и гости в закачки и хоро. Те се появяват след водосвета на Богоявление и продължават обиколките си още два дни, удължавайки обичайните празненства на дванадесетдневието между Коледа и Богоявление. Пожеланието за плодородна година придобива тук шумен, телесен израз – в край, където земеделието и скотовъдството са оставили дълбок отпечатък.
Дионисиевото родство на обичая
Козеподобните маски и символиката на плодородието подкрепят обичайното свързване на бабугерите с Дионисиевия култ. В местното тълкуване особено място заема античното светилище, открито близо до Кали Вриси и свързвано с Дионис. Определението „дионисиев остатък“ обаче изисква предпазливост, когато се употребява като историческа констатация: за да се докаже непрекъсната приемственост на определен обред от древността, са необходими последователни свидетелства, отвъд сходството на символите или наличието на античен култ в района.
Във фолклористичния прочит бабугерите се нареждат сред обредите за плодородна година, тоест сред ритуалните действия, насочени към добра година и богата реколта. В тази рамка придобиват смисъл бурното движение и временното разстройване на всекидневието. Закачките на маскираните се приемат „за добро“, както е посочено в описанието на обичая.
Как се изработва животинската маска
Видът на козела се постига чрез съчетаване на плат и овча кожа. Във фолклорния запис, публикуван на сайта на Тракийския университет „Демокрит“, е описана маска от бял вълнен плат, тъкан на стан, върху която се закрепват парчета руно за веждите и дългата брада. От същата тъкан се оформят рогата, с руно по върховете. Червени гайтани обграждат очите и ноздрите, а на челото се пришива малко кръгло огледалце. На мястото на устата два реда боб образуват зъбите.
За подготовката на кожите говори и Димитрис Сидос в архива „Историма“: те се осоляват, изсушават на слънце и след това се изрязват в нужните размери. В същия разказ той уточнява, че маската има платнена основа, към която се добавят кожите. Свидетелството му допълва описанието на изработката и показва колко труд предхожда мига, в който облеклото е готово.
Под черната горна дреха с допълнителни дрехи се оформя и гърбица. Щом маскираният сложи маската, естествената линия на тялото вече е променена; главата изглежда по-голяма, гърбът изпъква, а на кръста се прибавя тежестта на звънците.
Тежестта на звънците и изкуството на движението
Големите овчарски звънци на облеклото идват от скотовъдното всекидневие. Изборът им изисква грижа, тъй като значение има и как звучат заедно. Фолклорният запис споменава търсенето на подходящи звънци – дори с пътувания или наемане от скотовъдци, – за да може съчетанието им да даде желания звуков ефект.
В устното свидетелство на Димитрис Сидос се посочва, че общата тежест може да варира от двадесет до четиридесет килограма. Оценката се отнася до комплектите, описани от този участник; размерите се съобразяват със силите на онзи, който ще ги носи. Той набляга особено на правилното завързване, защото въжетата пренасят товара върху кръста и раменете и натоварват тялото при тичане.
Тази връзка между тяло и тежест помага да се разбере значението на стъпката. Когато тялото се измести, звънците се раздвижват; тичането сгъстява ударите, а обратите променят начина, по който звучи цялото. Звукът се ражда върху човека, който го носи, и следва границите на неговата издръжливост. Дори кратко преминаване по улицата предполага свикване с облеклото.
Гайда, дахарес и ритмичен шум
В музикалната традиция на Кали Вриси се открояват гайдата и дахаресът – кръгъл ударен инструмент с опъната кожа върху обръч, известен и като дайре. Присъствието им в сватбеното шествие е отразено във фолклорните свидетелства, а пътеводителят на Института за културна и образователна технология набляга на оглушителния шум на звънците и на подигравателните закачки на маскираните по сокаците.
От музикална гледна точка могат да се разграничат два начина на организиране на звука. Инструментите поддържат хороводната последователност, докато ударите на звънците зависят от движенията на онзи, който ги носи. Това е аналитично разграничение, което помага да се проследи случващото се на празника: общата стъпка на хорото съжителства с внезапните пробези и обрати на бабугерите към присъстващите.
Обяснението, че звънците „събуждат природата“, принадлежи към символичния свят на обичая. В съответните тълкувания силата на звука се свързва с прогонването на злото и с очакването на плодородие. В същия фолклорен смисъл се употребява и думата „магия“ – като търсеното въздействие на обредното действие върху света, който обгражда общността.
Сатиричната сватба и отвличането на булката
На 8 януари празникът достига връхната си точка с пресъздаването на сватба. Подробният запис, публикуван от Тракийския университет „Демокрит“, описва бръсненето на младоженеца и обличането на булката, преди сватбеното шествие да стигне до площада. В по-старите описания венчавката се извършва от мъж, който играе ролята на свещеник и отправя към двойката шеговити наставления. Краткото представяне на Института за културна и образователна технология също подчертава жизнерадостния, присмехулен дух на действото.
Формата на представлението е претърпяла промени. В интервюто си за „Историма“ от 2022 г. Димитрис Сидос обяснява, че мястото на сатиричния свещеник е заето от Дионис – по-нова промяна, целяща да се избегнат търкания с Църквата. Според неговото описание шествието взема булката и отнася чеиза ѝ към площада.
Булката се играе от мъж. Както описва записът на Екатеринидис, бабугерите внезапно я грабват и веднага я пускат. Това свидетелство документира отвличане и освобождаване; епизод на смърт и възкресение на булката не е включен в описанието му. Затова по-широкото свързване на обичая с възраждането на природата трябва да се разграничава от отделните действия, изпълнявани в сватбеното пресъздаване.
В сватбената игра намират място благопожеланията за продължението на живота, заедно с осмиването на обичаи, които присъстващите познават от истинските сватби. Отвличането се вмъква в този познат ход, между гостуванията и последвалото веселие.
Облеклото преминава към по-младите
В бабугери се обличат и деца, както отбелязва фолклорният запис. Участието им придава на предаването на обичая практическо измерение: те виждат как се приготвя облеклото и свикват с маскирането, като носят звънци според силите си.
При подготовката за следващата година отново трябва да се проверят връзките и да се поддържат маските. Там продължава част от чиракуването на по-младите, редом с онези, които вече знаят как се закрепва тежестта върху тялото.
