„Глава на Христос или Зевс“, римска мраморна творба, III или IV век сл.Хр., с по-късна преработка. Музей на изкуствата „Метрополитън“, Ню Йорк, инв. № 55.38. Fletcher Fund, 1955 г.Към Зевс се обръща Одисей, когато моли Циклопа да почете гостите си. В тази сцена от „Одисея“ владетелят на небето се явява едновременно като закрилник на онзи, който пристига беззащитен в чужда земя. Властта му обхваща едно човешко задължение дори в пещерата на Полифем, където гостът е изцяло на милостта на домакина.
Олимпийските богове са били свързани с преживявания, близки на древните гърци – от несигурността на морското плаване до зависимостта от реколтата. За хората, които са им се покланяли, те са били божествено присъствие, способно да се намесва в живота им. Символичните прочити са се развивали вътре в този религиозен свят и са можели да се различават значително. Един атинянин от V век пр.Хр. и един стоически философ от по-късна епоха са говорели за същия Зевс, но са влагали различно съдържание в името му.
Дванадесетте богове в ежедневния живот
В култовите практики на гръцките общности връзката с боговете се е изразявала чрез конкретни действия. Един анатем, тоест дар, посветен на светилище, е можел да бъде принесен като благодарност или заедно с молба за закрила. Жертвоприношенията са събирали участниците около олтара, а празниците са давали на времето на общността собствен ритъм. При разкопките на светилищата са открити хиляди такива дарове.
Самият състав на дванадесетте богове също не е бил навсякъде един и същ. В различните изброявания и изображения срещаме Хестия или Дионис, а култовите групи от дванадесет божества са можели да показват и други разлики. Отвъд тях е имало още множество божества. Мястото на самата Хестия показва колко внимателно трябва да съотнасяме митологичните действия на една фигура с нейното значение в култа.
Зевс и Посейдон пред човешката несигурност
В Зевс се срещат владичеството над небето и властта, която поддържа определен ред. Гръмът и мълнията правят превъзходството му осезаемо. В Омировия разказ обаче Зевс Ксений се грижи и за това как се отнасят към госта. Така силата на бога придобива значение и в отношенията между хората, редом с небесното му владение.
Тази връзка може да се прочете и като подкрепа на едно обществено задължение. Пътникът, далеч от близките си, призовава закрилник, когото събеседникът му познава. Полифем презрително отхвърля призоваването на Зевс. В тази сцена читателят става свидетел и на сблъсъка около въпроса какво дължи човек на непознатия, застанал пред него.
С морето е бил свързан Посейдон, чиято враждебност към Одисей има лична причина: героят е ослепил Полифем, сина на бога. Морското премеждие се вписва в история на възмездие, тъй като Циклопът моли баща си да попречи на завръщането на противника му или поне да го затрудни. Човешката уязвимост в морето намира тук повествователен израз чрез волята на едно божество.
Деметра и преживяването на загубата
Особено плътна е връзката между природния свят и човешкото преживяване в Омировия химн към Деметра. След като Хадес отвлича Персефона със съгласието на Зевс, богинята тръгва да търси дъщеря си. По-късно тя не позволява на земята да дава плод. Гладът заплашва хората, а заедно с тях и продължаването на жертвоприношенията към боговете.
В тази история раздялата между майка и дъщеря се среща с тревогата на общество, което живее от земеделие. Един съвременен психологически прочит може да се спре на скръбта на Деметра и на гнева ѝ срещу решение, взето без нейно участие. Поемата позволява такъв подход, защото отделя място на търсенето и на продължителния отказ на богинята да се върне към предишния си живот.
Окончателното уреждане предвижда Персефона да прекарва една трета от годината в подземния свят, а останалите две трети – при майка си и другите безсмъртни. Такова е съотношението в този химн. В края на разказа Деметра преподава и свещените обреди в Елевзина, като свързва историята на дъщеря си с култа.
Атина и Аполон в областта на мисълта
В първа песен на „Илиада“, когато Ахил се готви да извади меча си срещу Агамемнон, се намесва Атина. Вижда я единствено той. Богинята го възпира от убийството и мечът се връща в ножницата, макар гневът му да остава и да избухва в думи.
Поемата придава на дилемата на героя формата на диалог с божество. Днес можем да разпознаем в сцената образ на самообладание, с уговорката, че Атина има много по-широко присъствие в епоса. Тя участва във войната и покровителства определени герои. Намесата ѝ при Ахил принадлежи към тези лични отношения на закрила.
За Аполон музиката и прорицанието са основни области на действие, а Делфи заемат изключително място в неговия култ. Отново в началото на „Илиада“ стрелите му донасят мор в стана на ахейците, след като жрецът му е бил оскърбен. Музикалната хармония съжителства в един и същ божествен образ със способността да причинява масова смърт.
Желанието и отношенията между хората
Едноименният Омиров химн описва силата на Афродита като мощ, която събужда желание у боговете и у смъртните и стига дори до животните. Еротичното привличане придобива космически мащаб. В този поетичен образ можем да разпознаем едно човешко преживяване – желанието, което се ражда, без предварително да сме го избрали.
Химнът назовава и онези, които остават извън нейната власт: Атина, Артемида и Хестия. В това божествено изключение личат границите на Афродита, колкото и широко да е представено владичеството ѝ.
Особено място в брака е заемала Хера. Тази връзка е намирала израз и в иконографията, както в източния фриз на Партенона, където богинята е изобразена седнала, повдигнала булото си със сватбен жест. Закрилата над съпружеската връзка предлага социална рамка за нейното разбиране. В митовете конфликтите ѝ със Зевс добавят преживяването на съпружеското напрежение, развито различно във всеки разказ.
Артемида е била свързвана с лова и планинските пространства, както напомня и Омировият химн към Афродита. В култа ѝ значение е имала също закрилата на жените при раждане. Девствеността на богинята е съжителствала с тази отговорност към раждането и е разширявала нейната област отвъд онова, което човек би предположил само по ловните ѝ изображения.
Домът и светът извън него
В Хестия огнището на дома е придобивало божествено присъствие, а култът ѝ е бил свързан и с общия живот на полиса. Митологичните ѝ действия са сравнително ограничени. За да оценим обаче мястото ѝ в древногръцката религия, трябва да разгледаме ритуалните почести, които е получавала, и значението на пространството, с което е била свързана.
Извън дома, по пътищата и границите, човек е срещал хермите. Хермес е закрилял пътниците и входовете на къщите. Такива паметници са били поставяни покрай пътищата или край порти и са давали на божествената закрила видимо за минувача място – точно там, където той преминава от едно пространство в друго.
С Хефест в Олимп е влизало изкуството на металообработването. Трудът, който преобразува материята, е имал свой божествен майстор, а към същия свят е принадлежал и Арес, чиято област е войната. Присъствието им ни позволява да видим колко различни човешки дейности са намирали място в пантеона, заедно с последствията им за общността.
Във „Вакханки“ на Еврипид Тиресий представя виното като дар на Дионис, който облекчава скърбите и носи сън. Развитието на трагедията обаче води до разкъсаното тяло на Пентей, който се е противопоставил на бога. Облекчението и пагубната загуба на контрол съжителстват в творбата. Тук изследването на човешките граници минава през конкретен драматичен конфликт, с персонажи, които говорят от различни позиции.
Когато философите тълкуват боговете
Критиката към традиционните божествени образи се появява още в древността. Ксенофан упреква Омир и Хезиод, че приписват на боговете постъпки, порицавани сред хората. Той коментира и склонността на различните народи да си представят богове с черти, подобни на собствените им. Така фрагментите му поставят въпроса доколко човешкият опит влияе върху представите за божественото.
Друга посока развива стоическата философия. Зевс се отъждествява с активното, разумно начало, което прониква и устройва света. Теологията е част от изучаването на природата и е свързана с въпроса как трябва да живее човек. Съгласието с природата изисква човек да хармонизира собствения си логос с логоса на цялото.
Тези тълкувания имат конкретни автори и исторически контекст. Затова въпросът „какво всъщност са символизирали олимпийските богове“ всеки път се нуждае от допълнително уточнение: за кого и в коя епоха. Едно жертвоприношение в местно светилище предлага един вид материал, философският коментар за Зевс – друг.
Глава с несигурна идентичност
Мраморната глава на изображението представя брадато лице с гъста, вълниста коса и дълбоко изсечени къдрици. В каталога на музея тя носи заглавието „Глава на Христос или Зевс“ и е датирана в III или IV век сл.Хр., с по-късна преработка. Двойното наименование оставя идентификацията отворена. На снимката личат дребни повреди по повърхността и фрагментарното окончание на шията над съвременната опора.
Образът дава повод за сравнения между различни традиции в изобразяването на божественото. За тази скулптура обаче каталогът споменава по-късна намеса, без да я обяснява подробно в публичното описание. Днешният вид на творбата трябва да се разглежда заедно с този нерешен въпрос в нейната история.
