Калдъръмено общо пространство между каменни сгради в планинско селище.В Мастороховия („селата на майсторите“) в областта на Коница, по склоновете на Грамос и в по-широкия район на река Сарандапорос, строителното изкуство в продължение на поколения определя професионалния живот на жителите. От тези планински селища тръгват дружини, които поемат строежи далеч от родния край, пренасят технически знания и се връщат с опит, натрупан в други земи. Пирсояни и Вурбяни са сред най-старите огнища на тази традиция, докато в Горгопотамос особено се развива дърворезбата. Пликати принадлежи към същия планински свят, макар и със своя собствена история като общност.
Необходимо е все пак едно уточнение относно наименованието. Историческият и културен термин „Мастороховия“ се използва в по-широк смисъл от названието на бившата община Мастороховия. Към нея принадлежат и четирите села, а седалището ѝ е в Пирсояни, докато общината не е закрита и селищата ѝ не са включени в община Коница с административната реформа от 2010 г.
Трудът отвъд пределите на селото
Трудният релеф и ограничените възможности за по-мащабно земеделие допринасят за обръщането към строителните занаяти. Тази специализация се укрепва чрез чиракуването при по-възрастните, вътре в дружините и в семейните връзки. Университетската документация за епирските майстори строители описва предаването на знанието на самия строителен обект, където младият постепенно се научава да разпознава свойствата на материалите и изискванията на конструкцията.
Работните групи, известните „μπουλούκια“ (булуци, тайфи), се ръководят от първомайстора (πρωτομάστορας), който търси поръчки и договаря условията. В дружината участват занаятчии с различна специалност и чираци, чиито отговорности и възнаграждение не са еднакви. Обикновено майсторите тръгват след Заговезни и се връщат към зимата, но този сезонен ритъм не обхваща всеки случай на гурбет.
За общуването помежду си майсторите си служат с „κουδαρίτικα“ (кударитика) – тайна професионална реч, която пази разговорите на групата от чужди уши. Употребата ѝ е свързана със свят на труда, в който достъпът до занаята и до поръчките има пряко значение за оцеляването на семейството.
Пирсояни – строителната традиция и нейните свидетелства
В Пирсояни майсторлъкът заема централно място в икономиката на селото, наред с дребното земеделие и скотовъдството. Професионалните пътувания на жителите обясняват защо историята на едно сравнително малко селище е свързана със сгради в много други краища. Селото е отправна точка за работа, но и място, в което занаятчиите се завръщат, запазвайки семейните си задължения и връзки.
Сред забележителните му постройки са храмовете „Свети Николай“ и „Свети Георги“. Вторият представлява интерес както с конструкцията си, така и с вътрешната си украса, в която дърворезбата се среща с живописта. В църковните сгради може да се проследи това сътрудничество между занаятите, което често се губи, когато цяло едно произведение се приписва най-общо на „майсторите“.
Особено значение има материалът, събран за Музея на епирските майстори. Инструменти и договори, снимки на построени сгради, записи на маршрути разкриват възможности за изследване, които надхвърлят наблюдението на запазените постройки. Един договор например може да освети икономическата страна на даден строеж, която завършеният вид на сградата оставя скрита.
Вурбяни и мястото на образованието
Заедно с Пирсояни, Вурбяни се посочва като едно от най-големите майсторски села в района. В неговата история обаче се откроява и образователната дейност. Старото схолархио (Σχολαρχείο, тип прогимназиално училище) е важна институция за по-широката околност: то свързва общността с училищното образование и с професионални пътища, които излизат извън строителството. Съответното описание на Националния технически университет в Атина отбелязва, че схолархио функционира тук още през XIX век.
Тази страна позволява по-пълен прочит на селото. Професионалната специализация съжителства със стремежа децата да получат и други възможности, а поддържането на учебно заведение предполага грижа, която надхвърля нуждите на едно-единствено домакинство.
Сред църковните паметници на Вурбяни е храмът „Света Богородица“ със забележителен иконостас и икони от зографи от Хионадес. Тяхното присъствие показва художествените връзки между съседните общности, при които различни специалности можели да се срещнат в една и съща сграда.
Горгопотамос – старото Турново на резбарите
Горгопотамос в областта на Коница, известен в миналото като Турново, е важно средище на дърворезбата. Турновските майстори поемат църковни поръчки и работа в жилищни домове, като се специализират най-вече в украсата на храмовете. Иконостасите и архиерейските тронове изискват познаване на рисунъка, подходяща подготовка на дървото и упорит ръчен труд.
В изследването на Екатерини Полимеру-Камилаки за турновските резбари, откъси от което са включени в учебното издание „Фолклористика – традиционна култура“, семейството се откроява като основна среда за предаване на занаята. Чираците започват със спомагателна работа и постепенно стигат до рисунъка под надзора на първомайстора.
Декоративните си мотиви резбарите черпят от природния свят и от библейските разкази. Пренасянето на рисунъка върху дървото можело да става с перфорирана хартия и прах, така че линиите да се отпечатат, преди да започне резбата. Не по-малко решаващ е изборът на материала. Орехът се използва широко, а по-младите майстори, като Василиос Скалистис, работят и с черна мура (ρόμπολο).
Пликати и връзките на планинската общност
По склоновете на Грамос Пликати свързва историята на Мастороховия с планинската среда и с придвижванията на жителите. Разположението му близо до гръцко-албанската граница придава особен интерес на изследването на общността, тъй като местните връзки се оформят в променящи се исторически условия.
Малки последователни водопади в залесено корито, сред мъх и окапали листа.Архивната етнография на Хрисанти Васаку в Университета на Янина разглежда Пликати през семейната памет и организацията на общността. Брачните връзки със съседни селища, сред които Горгопотамос и Вурбяни, са свързани с професионалните пътувания и с икономическия обмен. Така родството отваря пътища за общуване между селата въпреки разстоянията и труднодостъпния терен.
Домът в отсъствието на майсторите
Многомесечният гурбет се отразява върху ежедневието на онези, които остават у дома. На жените се пада голяма част от грижата за домакинството и полската работа, а семейството трябва дълго време да се справя без мъжете, които работят далеч. Архитектурното изследване на Исмини Цумпари за Мастороховия разглежда именно тази връзка между труда, социалната организация и обитаваното пространство.
От тази гледна точка интерес представляват и обикновените къщи, а не само внушителните обществени сгради. Разпределението на помещенията в тях отговаря на нуждите на семейството, на съхраняването на запасите и на сезонните промени в живота. За изучаването им са нужни архитектурни заснемания и свидетелства на хората, които са живели в тях, особено що се отнася до предназначението на стаи, което междувременно се е променило.
