Смъртта на Балдер: вляво Хьод, зад рамото му надзърта Локи. Туш и цветни лавирания върху хартия, 1760 г., приписвано на Якоб Сигюрдсон. Кралска библиотека, Копенхаген, NKS 1867 4to, л. 96v.Смъртта на Балдер, син на Один и Фриг, е една от най-тежките загуби, които боговете понасят в скандинавската митология, и е свързана с пътя към Рагнарок – последната битка, която ще донесе гибелта на света преди неговото обновление. Добре познатата история – клетвата на Фриг, имелът и слепият Хьод (Höðr), който по напътствие на Локи запраща смъртоносния снаряд – е предадена най-пълно от исландския книжовник Снори Стурлусон. Поетически свидетелства пазят отделни нейни епизоди, а при датския летописец Саксон Граматик двубоят приема друга форма – без участието на Локи и без съдбоносното растение.
Изворите за мита за Балдер
Най-подробният разказ се намира в „Заблуждението на Гилви“ (Gylfaginning). Творбата е основната митологична част на Прозаичната Еда, която се приписва на Снори Стурлусон (1179–1241) и е съставена около 1220 г., близо два века след официалното приемане на християнството в Исландия през 999 или 1000 г. Сам християнски книжовник, Снори събира по-стар материал за митологията и поетическото изкуство, като често цитира стихове в подкрепа на разказаното. Затова трудът му носи печата на XIII век дори там, където съхранява много по-ранни предания.
От едическите песни „Прорицанието на вьолвата“ (Völuspá) вписва съдбата на Балдер в по-широк разказ за началото и края на света. Главният ѝ текстов свидетел е Codex Regius на Поетичната Еда – ръкопис от около 1270 г. В друг кодекс, AM 748 I a 4to, написан около 1300 г., е запазена кратката песен „Сънищата на Балдер“ (Baldrs draumar). Датировките на ръкописите показват кога текстовете са записани; създаването на самите песни и последователните им редакции остават предмет на спор.
По-старо свидетелство за погребението на бога, което може да се датира, дава „Драпа за дома“ (Húsdrápa) на скалда Улвюр Угасон, отнасяна обикновено към края на X век, около 985 г. Песента описвала митологични сцени от дървената украса на една исландска зала и е оцеляла само откъслечно в Едата на Снори.
Сънищата на Балдер и клетвата на Фриг
Като най-добрия от асите представя Снори Балдер – толкова лъчезарно красив, че от лицето му сякаш струи светлина. Описанието се спира на мъдростта и кротостта му, преди разказът да премине към тревожните сънища, които му предвещават смъртна опасност.
Когато Балдер разказал на боговете сънищата си, те се съвещавали как да го опазят. Фриг взела клетва от огъня и водата, от желязото и всички други метали, от камъните, земята и дърветата, както и от болестите, зверовете, птиците, отровите и змиите, че нищо от тях няма да му навреди. Щом сметнали безопасността му за осигурена, асите започнали да се забавляват, като я подлагат на изпитание: Балдер заставал сред събранието им, а останалите хвърляли по него стрели и камъни или се опитвали да го ударят и всеки път се удивлявали, че остава невредим.
В „Сънищата на Балдер“ клетвата на Фриг е пропусната, а на преден план излиза тревогата пред предстоящото. Яхнал осемкракия Слейпнир, Один слиза към подземния свят и извиква от гроба ѝ една пророчица, пред която се представя като Вегтам. От нея научава, че медовината вече е приготвена за посрещането на Балдер, че негов убиец ще стане Хьод и че Ринд ще роди отмъстителя му. Мълчанието на песента за други епизоди ограничава онова, което можем да извлечем от нея за тогавашния облик на цялата история.
Клонката имел и ръката на Хьод
Неуязвимостта на Балдер Локи гледа с недоволство. Снори отбелязва тази реакция, без да развива по-дълбок мотив, и веднага го показва преобразен в жена да посещава Фриг във Фенсалир. С въпросите си той изтръгва нужното му сведение: на запад от Валхала расте издънка, mistilteinn, тоест имелът, от който богинята не поискала клетва, защото ѝ се сторил твърде млад.
Взел растението, Локи се връща на събранието и се приближава до Хьод, който стои настрана, защото е сляп. Хьод обяснява, че не вижда къде е Балдер и че няма оръжие; Локи му подава имела, обещава да му посочи целта и го подканя да почете брат си, както правят другите. Снарядът пронизва Балдер и той пада мъртъв.
В разказа на Снори, където се използват думи за пръчка и метателен снаряд, точната форма на оръжието остава неизяснена. По същия начин „Прорицанието на вьолвата“ говори за смъртоносния снаряд, произлязъл от тънкото растение. Преводите, които го превръщат в стрела или копие, се опират на този език, без старите извори да описват подробно изработката му.
Безмълвни застанали боговете над тялото на Балдер, а свещената неприкосновеност на мястото не позволявала незабавно отмъщение. Най-тежко изживял загубата Один, понеже по-ясно от всички разбирал какво нещастие е сполетяло асите.
Пътуването на Хермод и сълзата, която не беше пролята
Фриг попитала кой е готов да отиде при Хел и да преговаря за връщането на сина ѝ. Това име означава както владетелката на подземния свят, така и нейното царство. Задачата поел Хермод, син на Один, като се отправил на път със Слейпнир.
Междувременно боговете отнесли тялото на Балдер до морето, за да го изгорят на кораба му Хрингхорни. Тъй като не успели да го помръднат, повикали великанката Хюрокин, която пристигнала яхнала вълк, със змии вместо юзди, и тласнала кораба с такава сила, че земята се разтресла. Когато тялото било пренесено на борда, съпругата на Балдер, Нана, умряла от скръб и била положена на същата клада. Тор я осветил с чука си, а Один добавил златния пръстен Драупнир.
След девет нощи път през мрачни долини Хермод стигнал реката Гьол и продължил към жилището на Хел, където намерил Балдер седнал на почетното място. За да го пусне, Хел поставила условие: всички неща на света, живи и неживи, да го оплачат. Стигал един-единствен отказ, за да остане той при нея.
Пратениците на боговете поискали този всеобщ плач и откликнали хората, животните, земята, камъните, дърветата и металите. Във влагата, която се появява, когато замръзнали предмети бъдат внесени на топло, Снори разпознава техния плач. В една пещера обаче великанката Тьок отказала да тъгува и заявила, че Хел може да задържи онова, което има. Разказвачът предава убеждението, че зад нейния образ се криел Локи, като запазва това твърдение като мнение, приписвано на други.
Наказанието на Локи и пътят към Рагнарок
След като връщането на Балдер се провалило, Локи се скрил в образа на сьомга, но боговете го хванали. Вързали го върху скали с червата на един от синовете му, а Скади закрепила над него отровна змия. До него съпругата му Сигюн събира отровата в съд; когато се отдалечи, за да го изпразни, капките падат по лицето му и гърчовете му разтърсват земята. Така разказът обяснява земетресенията, а Локи остава вързан чак до Рагнарок.
В „Прорицанието на вьолвата“, както е представено в научното издание на Едуард Петит, строфи 31–34 от версията на Codex Regius свързват съдбата на Балдер с имела и с хвърлянето на Хьод. Следват отмъщението на новороден брат на убития, плачът на Фриг и образът на окован, подобен на Локи, със Сигюн до него. Отмъстителят, който в „Сънищата на Балдер“ се нарича Вали, се обръща срещу Хьод, прекия извършител на убийството.
По-нататък, когато пророчицата описва земята, която отново изплува след гибелта, Балдер и Хьод се появяват пак заедно. Преданието за завръщането на двамата братя пази и Снори, като ги нарежда сред боговете, които ще обитават обновения свят.
Вината на Локи е засвидетелствана и в „Препирнята на Локи“ (Lokasenna). В словесния си двубой с боговете на един пир той се хвали пред Фриг, че именно заради него Балдер го няма и никога вече няма да се върне на кон в чертозите. Свидетелството е важно за изследването на мита, защото свързва Локи със смъртта и извън прозаичния разказ на Снори.
Версията на Саксон Граматик
В третата книга на „Деянията на датчаните“ (Gesta Danorum) – съчинение, завършено в началото на XIII век, – Саксон Граматик разказва за съперничество във война и любов. В рамките на своя евхемеристичен подход, който поставя боговете в предполагаемо човешко минало, той представя Хотерус (Hotherus) като смъртен герой и съперник на Балдерус (Balderus), син на Один, за Нана.
Нана предпочита Хотерус и става негова съпруга, а враждата с Балдерус продължава в поредица от битки. За да надвие неуязвимия си противник, Хотерус се сдобива с изключителен меч от Миминг – свръхестествено същество, което обитава пустошта. С това оръжие той наранява смъртоносно Балдерус, който умира три дни по-късно. Отмъщението поема Боус, син на Один и Ринда. В тази история липсват клетвата на Фриг и имелът, а съответствието на Хьод вижда и действа като съзнателен противник.
Имелът и Локи в научната дискусия
В обстойното си изследване от 2004 г., публикувано в списание Alvíssmál, Анатолий Либерман разглежда трудностите пред реконструкцията на мита. Той отбелязва, че имелът не принадлежи към местната флора на Исландия и е слабо разпространен в Норвегия и Южна Швеция, като твърди, че исландските разказвачи най-вероятно са го познавали косвено. Думата mistilteinn той също смята за вероятна заемка от староанглийски, но отхвърля тълкуването, според което растението е възникнало от погрешно разбиране на името на някакъв меч.
Следвайки по-ранна теза на Ойген Мок, Либерман вижда в съучастието на Локи особено развитие на норвежко-исландската традиция. Възгледите му са предложения в рамките на дълъг научен спор, към който принадлежат и сравненията на Джеймс Фрейзър с растителни обреди, и сравнителните подходи на Жорж Дюмезил. Разстоянието между запазените разкази, особено между Снори и Саксон, оставя открити въпросите за най-старото религиозно съдържание на историята и за промените, които тя претърпява при предаването си.
Илюстрацията от ръкописа NKS 1867 4to
Преписването на Едите продължава в Исландия и през Новото време, често с изображения, които обличат митологичните герои в облекло, познато на самите илюстратори. Хартиеният ръкопис NKS 1867 4to от 1760 г., съхраняван в Кралската библиотека в Копенхаген, съдържа шестнадесет илюстрации на цяла страница към Едата на Снори и още четири изображения. Дигиталният архив MyNDIR на Университета на Виктория приписва илюстрациите на Якоб Сигюрдсон (Jakob Sigurðsson, 1727–1779), а свещеника Оулавюр Бриньолфсон (Ólafur Brynjólfsson, 1713–1765), на когото също е приписван ръкописът, свързва с първоначалното му притежание и текстовото му съдържание.
На лист 96v сцената е поместена под рамка с червен кант и исландски надпис. Текстът резюмира хвърлянето на имела по указание на Локи и смъртта на Балдер, като препраща към четиридесет и втория разказ на Едата според номерацията, която ръкописът следва тук.
Вляво стои брадатият Хьод със затворени очи и широкопола шапка, който държи с две ръце дълго червено оръжие, пронизващо тялото на Балдер. Зад рамото му надзърта Локи, с лице досами ухото на Хьод и протегната ръка. Балдер, вдясно, се отпуска назад със свити колене и вдигната ръка, а на главата си носи покривало, наподобяващо корона. Изписаните над фигурите имена помагат да бъдат разпознати; в облеклото преобладават червените и кафявите тонове, със синьо-зелени повърхности и раирани чорапи.
Оръжието е изобразено схематично, без ясно различими листа или други ботанически белези на имела. В долната част на изображението, около краката на фигурите, няколко туфи растителност и синьо-зелена ивица вода допълват земята.
