Богоотци Йоаким и Анна в Пантанаса в Мистра

Йоаким отмята глава назад толкова рязко, че лицето му е почти в профил, и протяга ръце към точка, която се намира по-високо от него. Срещу него Анна, обвита в червения мафорий, също вдига дланите си в същата посока. Светите и праведни Богоотци Йоаким и Анна са част от стенописната украса от XV век в католикона на манастира Пантанаса в Мистра. Според Европейския център за византийски и поствизантийски паметници храмът е основан през 1428 г. от протостратора Йоан Франгопулос. Двете фигури са представени в цял ръст и стоят в тесни вертикални полета, ограничени от червени ленти. Между тях се отваря дъга с изрисуван интрадос.

Ктиторът ни е известен от монограмите по прозорците и върху югозападния капител. За него свидетелства и стихотворният надпис в основата на купола на западната галерия. Франгопулос е бил сред най-влиятелните личности в Морейското деспотство по времето на Теодор II Палеолог. Стенописите от XV век са публикувани за първи път през 1910 г. в албума на Габриел Мийе, посветен на византийските паметници в Мистра. Иконографските програми на храмовете в града като цяло са изследвани от Сюзи Дюфрен през 1970 г.

Родителите на Богородица в олтара

Жестът на двете фигури до голяма степен се обяснява с мястото им в храма. Мелита Емануил е проучила програмите в Мистра във връзка с техните дарители. Според нея в Пантанаса родителите на Богородица са поставени „в молитвена поза“ в олтара, заедно с Христос от Възнесението и Богородица в апсидата. Двама архангели и апостолите Петър и Павел пък са изобразени, по думите ѝ, върху колоните, които носят централния купол. Изследователката тълкува целия този ансамбъл като Деисис, разгърнат почти в три измерения, с препратка към спасението и задгробния живот (Religious Imagery in Mystra).

Около фигурите няма повествователна обстановка. Липсват дом, градина или храм; има само тъмен, почти черен фон и зелена ивица почва под краката. Така двойката заема мястото на застъпници. Историята ѝ, както я предава апокрифното Протоевангелие на Яков, представя раждането на Мария като Божий отговор на молитвата им за дете. Емануил се позовава на тази връзка при друго изображение в Мистра – Рождество Богородично в югоизточния параклис на „Света София“. В Пантанаса молението на родителите е вписано в по-широк мащаб, този на целия олтар.

В самата Мистра Богоотците вече са се появявали по друг начин, в нартекса на Одигитрия (Афендико). Там те обрамчват Богородица Живоприемен източник в тимпана над входа към наоса. Йоаким е изобразен до бедрата, с едната ръка в моление, а Анна държи ръцете си кръстосани пред себе си. Родоники Етзеоглу датира тази живопис в петилетието 1315–1320 г. (Храмът Одигитрия на Вронтохион в Мистра). Анастасиос Танцис, напротив, я отнася доста по-късно, към края на XIV век. Каквато и датировка да се приеме, разликата с Пантанаса е голяма. Родителите вече не съпровождат в една и съща рамка централно богородично изображение. Те стоят поотделно и в цял ръст, всеки в своето поле, а молението им пресича празното пространство на дъгата.

Йоаким

Фигурата се движи в две противоположни посоки. Тялото пристъпва към отвора, с единия крак напред и леко сгънато коляно, докато шията се изпъва назад и нагоре. Вратът е моделиран със светли плоскости и тъмни линии, които подчертават сухожилията. Над него малката глава с късата къдрава коса и брадата е изработена с гъсти бели щрихи върху сивокафяв тон. По лицето охрата на плътта преминава в маслиненозелени сенки. Бели светлини падат върху челото, скулата и гърба на носа, а окото, голямо, е обърнато нагоре. Ореолът, в охра с бял контур, остава зад движението и не го обхваща.

Двете ръце, с дълги пръсти и отворени длани, са вдигнати на различна височина: едната близо до гърдите, другата по-високо и по-напред. Хитонът е светъл, сивосинкав, почти сребрист, с широка червеникавокафява лента на ръкава. Розовокафявият химатий минава диагонално през торса и виси от предмишницата в дълга гънка. Долу той обвива краката и завършва при глезените с вихрещ се подгъв. Светлините по химатия са резки и ъгловати, понякога с форма на острие върху бедрото и подбедрицата, и предават по-скоро ритъма на тъканта, отколкото обема на тялото.

В горната част на полето е запазен надписът с името му, изписан с главни букви, вдясно от ореола. Вляво се различава отделна буква, която вероятно принадлежи на съкращение на почетния епитет.

Анна и състоянието на живописния слой

Анна е обърната наляво спрямо зрителя, към дъгата, а лицето ѝ, в три четвърти, гледа нагоре. Мафорият, в наситен червеникавооранжев цвят, покрива главата и раменете и се спуска под коленете. Краищата му висят встрани на начупени, стъпаловидни гънки, по-обилни откъм гърба. Под него тъмният сивозелен хитон стига до стъпалата, където се вижда червена обувка. Двете ѝ ръце са вдигнати пред гърдите, с длани, отворени към отвора. На китката личи светлият сивосинкав край на ръкава с червена лента.

От двете фигури Анна е пострадала най-много. Лицето е потъмняло и чертите се различават едва-едва. Тъмни петна се разстилат по мафория, а в долната част на полето живописният слой е фрагментарен. Между фигурата и дъгата бяла ивица мазилка без живопис прекъсва непрекъснатостта на изображението. Надписът с името ѝ е запазен горе, вдясно от ореола.

Цвят, линия и изрисуваната дъга

Колоритът се крепи на малко на брой силни контрасти: сребристият хитон и розовият химатий на Йоаким, червеният мафорий на Анна, охрата на ореолите върху тъмния фон. Зеленото на почвата ги свързва в долната част. Пропорциите са издължени, а главите – малки спрямо високите тела. Белите светлини, положени с кратки и уверени линии, организират плоскостите почти графично. В ЕКВММ стенописите на Пантанаса са описани като продължение на стенописите в Одигитрия и Перивлепта. Те са причислени и към най-значимите творби от последната фаза на Палеологовата живопис. Въпросът за образците, използвани от работилницата, е разгледан от Дула Мурики в изследване от 1991 г., посветено на стенописите в храма като свидетелство за образците на една живописна работилница от XV век.

Самата дъга е част от композицията в по-голяма степен, отколкото изглежда на пръв поглед. Челото и интрадосът ѝ са покрити с охра и червеникави тонове, върху които се разстила зелена спираловидна растителна украса. Зад нея бялата стена завършва с тъмен отвор. Богоотците се накланят един към друг над тази дълбочина, с длани, обърнати в една и съща посока. Празнината между тях остава в средата на изображението.