Свети Георги и свети Димитър в църквата „Свети Безсребреници“ в Костур

Две копия се издигат успоредно и разделят изображението на вертикални ивици, като държат на разстояние двете фигури, които иначе стоят почти рамо до рамо. В наоса на църквата „Свети Безсребреници“ в Костур (Кастория), под Полагането в гроба и на привилегировано място до олтара, анонимният зограф на втория живописен слой изобразява около 1180 г. свети Георги и свети Димитър – най-близката една до друга двойка в събора на светите воини. Млади и голобради, изправени фронтално, двамата светци споделят една и съща поза и една и съща сериозност. Онова, което ги отличава, е в облеклото: два доспеха, различни почти във всяка своя част.

Храмът на Лимниотите и светецът на ктитора

Малката базилика „Свети Безсребреници“ е била изписана за първи път доста по-рано. В нартекса, където стенописите от XII век са опадали, се виждат по-стари изображения, които Г. Мийе отнася към началото, а А. Орландос – към средата на XI век, както обобщава статията на Харалампос Бакирдзис за един надпис от храма. Вторият слой, към който принадлежат двамата свети воини, е свързан с едно местно семейство – Лимниотите. Датировката му се посочва ту общо около 1180 г., ту – с позоваване на монографията на Ст. Пеликанидис и М. Хадзидакис за Костур – около 1170–1180 г.; двете предложения не са далеч едно от друго, но точната година не е известна.

Според изследването на Евгения Дракопулу осем надписа в храма, всички от същия слой, представляват дарения на семейството. В нартекса, под ангелите от Възнесението, епиграма от шестнадесет ямбични дванадесетосрични стиха представя Теодор Лимниот, който посвещава храма на лечителите Свети Безсребреници и моли за изцеление на болната си плът. В северния кораб са изобразени самият той, съпругата му Анна Радина и синът им Йоан, с надписи, които по-късно са били пренаписани. В южния кораб един монах, Теофил Лимниот, също е обявен за ктитор. Предложеното отъждествяване между него и Теодор Дракопулу смята за неоснователно, като посочва, че двата образа не си приличат.

Северният кораб, според още един стихотворен надпис над вратата към нартекса, е посветен на свети Георги, чиито чудеса са разказани в тамошната украса. Ктиторът се обръща към светеца в първо лице. Казва, че го има за закрилник още от пелените си, и сега, след като първо го е „изписал“ в сърцето си, го рисува с бои по стените. В средата си надписът е силно повреден; четенето на Дракопулу се различава осезаемо от това на Орландос, а Хадзидакис се е ограничил до стихове 1–4 и 14–16. Ето два стиха, с допълненията на издателката в квадратни скоби:

τανῦν δὲ καὶ [χρώμασιν ὑλ]ικωτέ[ροις]
[τῶ]ν θαυμάτων σου ζωγραφῶ τὰς εἰκόνας

Превод на български

Стихове 3–4 от епиграмата в северния кораб: „А сега и с по-веществени бои изписвам образите на твоите чудеса“.

На този фон присъствието на свети Георги до олтара придобива допълнителна тежест. Той е светецът на личното благочестие на ктитора, съпрестолен светец със собствен кораб, а тук, в наоса, стои редом със свети Димитър. Свети Димитър от своя страна не е сам в програмата: в църквата той е почетен заедно с преподобни Давид и преподобна Теодора, други двама солунски светци. Така изборът на двойката, според едно основателно тълкуване, свързва набожността на един частен дарител с култа на големия град в региона.

Фронталност и едва доловимо извръщане

Композицията се основава на нареждането едно до друго. Телата стоят фронтално, леко обърнати едно към друго – толкова слабо, че извръщането би могло да остане незабелязано, ако не го потвърждаваха раменете и наклоните на дрехите. Всеки държи с дясната си ръка (от лявата страна на фигурата за зрителя) вдигнатото копие, чийто листовиден връх стига високо в синия фон, над ореолите.

Вертикалата се повтаря от надписите. Изписани в колони, буква под буква, с лигатури, те обрамчват всяка глава: вляво от фигурата е епитетът «ὁ ἅγιος», вдясно – името. От това симетрично разположение възниква малка находка в средата на изображението, където между двата ореола се срещат името на Георги и епитетът на Димитър – две колони от букви, успоредни на копията.

Фонът е разделен хоризонтално. Горе се простира тъмносиньо, а по-ниско, приблизително на височината на коленете, тъмнозелена ивица обозначава земята. Червена лента рамкира изображението отгоре и отдолу. Ореолите – охрено-жълти дискове с тъмен контур – са доста повредени, както и долната зона, където мазилката е загубила голяма част от живописния си слой.

Люспи, пластини, тъкани

На свети Георги зографът е дал прилепнала броня от гъсти, дребни люспи в сивозелен тон, чиито извити редове очертават гърдите и корема, сякаш рисуват торса отдолу. Върху нея се кръстосват две украсени ленти с бели точки, подобни на перли, които се събират в кръгла фибула на гърдите. Червената хламида с бяла подплата пада зад гърба и долу, откъм страната на копието, се разтваря в широка, почти театрална дъга. Под бронята се виждат син хитон и широк украсен пояс в златист тон, с растителни спираловидни мотиви и розовочервен край. Подбедриците са облечени в тъмни, изрисувани наголенници, а по-ниско има по-светли увивки.

Лявата му ръка, в тъмносин ръкав, се спуска с изпънати пръсти и докосва ръба на щита, който стои изправен на земята между двамата светци. От него се различава само част от украсения ръб и пъстрата повърхност; останалото се губи зад хламидата и в повредите на долната зона. Малко по-нагоре, на височината на предмишницата, бяло петно бележи място, където боята е изчезнала.

Свети Димитър изглежда по-тежък, и наистина е такъв. Бронята му се състои от големи, заоблени пластини в охра, подредени в хоризонтални редове от раменете до хълбоците, с еполети, украсени с меандрови мотиви, и червени ръкави. Тъмносин пояс е вързан на възел на кръста. С лявата ръка, на височината на пояса, той държи ножницата на меча, която се спуска диагонално надясно спрямо зрителя. Светлата му хламида, закопчана с фибула, пада върху раменете и зад тялото. По-долу тъмносиня пола с бяла украса и дългият червен хитон, със златисти украсени ленти и раиран подгъв в червено, бяло и тъмно, почти скриват тялото под тях. По червената тъкан се забелязват и малки тъмни дупки.

Контрастът изглежда преднамерен: едната броня оставя тялото да се очертава, другата го затваря, а богатството на украсата е еднакво и в двата случая, така че симетрията на позата се оживява от разнообразието на повърхността. Дали зографът е копирал реално военно снаряжение от своето време, или е повтарял традиционни форми – този въпрос изследването на Пьотр Гротовски поставя по принцип за иконографията на светите воини от 843 до 1261 г., като сравнява изображенията с византийските военни наръчници. Стенописът от Костур дава материал за подобно сравнение, но самото изображение не може да го реши.

Ликът на свети Димитър отблизо

В детайла първо прави впечатление косата. Кестенява и къса, с косми, които тръгват лъчисто от една точка на темето и се спускат в тънки тъмни линии, тя завършва над челото с редица малки къдрици. При свети Георги косата се разпада на гъсти спираловидни кичури, които обгръщат главата като сфера; две калиграфски решения за един и същ младежки образец, почти като отличителен белег на всеки от двамата.

Моделировката се опира на зеленикав проплазъм, тоест на по-тъмния първи пласт на инкарната, който остава видим в сенките на шията, по брадичката и около устата. Върху него се полагат по-светлите охрени тонове. По бузите има червени кръгли петна с малки извити мазки; по гърба на носа, под очите и по шията – бели линеарни светлини, които на шията образуват извивки. Дъговидните вежди продължават в дългата права линия на носа. Очите са големи, с тъмни ириси, а погледът е насочен право към зрителя. Тъмен контур затваря овала на лицето и ушите. Малката уста с червени устни не внася никакво движение в изражението, което е сериозно, по-скоро сдържано.

Повърхността е с драскотини и малки олющвания, по-гъсти в ореола и в дясната част на челото за зрителя. Горе вдясно началото на името е изчезнало в повредена зона, а следващите букви продължават вертикално „Димитър“. В основата на шията червената яка на хитона и лентата на хламидата с белите точки, същите като по лентите на свети Георги, връщат в детайла украсата, която в цялостния кадър сякаш доминира.