Към съдържанието

Гръцка енциклопедия на изкуството и културата

История, изкуство, култура, митология, география и технологии

Въздух със сцени от Дванадесетте празника от манастира Лимонос

T. M. PafilisВизантийско и поствизантийско изкуство

Споделяне
Въздух със сцени от Дванадесетте празника: червена коприна с единадесет кръгли рисувани медальона в три реда, златен ширит и пискюл на долния край
Въздух с единадесет празнични медальона при вторична употреба. Миниатюрите се отнасят към XVI век. Червена коприна, 64 × 58 см. Музей на манастира Лимонос, Лесбос.

Въздухът със сцени от Дванадесетте празника от манастира Лимонос на Лесбос е червена коприна с единадесет кръгли медальона, изрисувани в миниатюрен мащаб. Според документацията на сбирката медальоните първоначално са имали друго предназначение и едва по-късно са пришити там, където се намират днес. Предметът е с размери 64 × 58 см, принадлежи към Сбирката от одежди и златни везби на манастирския музей и е описан като църковна литургична тъкан. Миниатюрите се отнасят към XVI век. Тъканта, която ги носи, се смята за вероятно по-късна. Изработването на цялото включва, следователно, два етапа – живописен и шивашки, – а колко време ги дели, не знаем.

Покровът над Светите Дарове

Въздух в православната литургична практика се нарича платът, с който се покриват Светите Дарове. За начина, по който е бил употребяван в късновизантийската епоха, Роланд Бетанкур събира свидетелства в своето изследване върху Солунския епитафий. Според тях въздухът е покривал Даровете върху светия престол, а солунският архиепископ Симеон пише, че свещенослужителите държали светия покров над тях, докато не завърши Символът на вярата. При Великия вход е засвидетелствано носенето на въздуха върху рамото на дякона, докато големият въздух можел да бъде носен над главите на дяконите. В същото изследване е разгледана и появата на образа на мъртвия Христос върху покровите на престола, където до XVI век вече се среща цялостната композиция на Оплакването. Авторът отбелязва още, че в разглеждания от него период понятията „голям въздух“ и „епитафий“ не са се различавали ясно.

Коприна, ширит и едно празно място

Коприната е тъмночервена, с тъкан растителен мотив в същия тон, който личи тук-там. Златен ширит обикаля целия периметър. От долната страна, към лявата, виси малък пискюл. Две ивици хоризонтални гънки пресичат тъканта и най-вероятно са следи от старо сгъване. Документацията на сбирката описва коприната като светска тъкан, пригодена за църковна употреба, а рисуваните медальони смята за апликации при вторична употреба. Откъде произхождат, тя не казва.

Ако се съди по съотношението им към ширината на тъканта, диаметърът на медальоните е около тринадесет–четиринадесет сантиметра. Около живописната повърхност има неравен златен бордюр. Златният фон на изображението продължава до този бордюр и така всяка сцена изпъква върху червеното като светъл диск.

Медальоните не са разпределени равномерно. Средният и долният ред имат по четири. Горният има три, изместени надясно, а горният ляв ъгъл остава празен, с достатъчно място за още един медальон. Не можем да кажем дали там някога е имало дванадесета сцена, или онзи, който е съшил цялото, е разполагал само с единадесет. По коприната не се виждат със сигурност следи от по-ранен шев.

От Благовещение до Възнесение, с две отклонения

В какъв ред вървят сцените? Ако се започне от долния ляв ъгъл и всеки ред се чете отляво надясно, като се изкачва ред по ред, разказът се развива почти последователно. Долният ред започва с Благовещение. Ангелът, в червен химатий, приближава отляво към Богородица, която стои изправена пред сгради. Следват Рождество Христово, една от най-пострадалите сцени на ансамбъла, Сретение Господне, с фигурите, събрани под червен киворий, и Кръщение. Там Христос стои във водите между Предтеча вляво и ангели вдясно. В средния ред Възкресението на Лазар показва мъртвия, обвит в пелени, изправен в отвора на гроба. След това идват Разпятието, Оплакването, с тялото, положено върху плоча, и празния кръст във фона, и Снемането от кръста, където една фигура долу вдясно се навежда към нозете на Христос. Горният ред има Влизането в Йерусалим, с Христос върху животното, отправил се към градската порта. Следва Слизането в ада, с Христос в светла дреха в центъра, между две групи фигури. Последно е Възнесението. Горе Христос в слава, издигана от ангели, долу Богородица сред учениците.

Хронологичният ред се нарушава на две места. Влизането в Йерусалим, което в Евангелието от Йоан следва Възкресението на Лазар, се е качило в горния ред. Оплакването пък е поставено преди Снемането от кръста. Може би преместванията са станали, когато медальоните са били пришивани върху новата тъкан. А може би онзи, който ги е подреждал, не е счел за нужно да следва разказа буквално. Едното не изключва другото.

От подбора липсват Преображение, Петдесетница и Успение Богородично, както отбелязва документацията на сбирката. В ансамбъла са включени и две сцени от Страданията, които не принадлежат към обичайния цикъл на Дванадесетте празника – Снемането от кръста и Оплакването. Йоргос Какавас, публикувайки критски триптих със сцени от Дванадесетте празника от втората половина на XVI век, отбелязва, че сцените от Страданията са били обичани в критските триптиси от XV и XVI век; триптихът, който изследва, ги няма. Акцентът върху мъртвия Христос е в съзвучие с присъствието на образа му в украсата на въздусите. Все пак не можем да знаем дали изборът е направен за тази тъкан, след като медальоните са при вторична употреба. Възможно е да са били подбрани за друг предмет, преди да стигнат до днешната червена коприна.

Разпятието отблизо

Медальон с Разпятие на златен фон: вляво Богородица и две жени, вдясно Йоан и воин с щит, в основата на кръста череп
Разпятие, рисуван медальон от въздуха със сцени от Дванадесетте празника, отнасян към XVI век. Музей на манастира Лимонос, Лесбос.

Разпятието, второ в средния ред, е запазено по-добре от повечето сцени и показва отблизо работата на зографа. На табличката на върха на кръста надписът се чете само на части. На хоризонталното рамо, вдясно и вляво от главата, се различават главни букви от надписа на Разпятието. В горната част на медальона, от двете страни на табличката, има два малки диска – червен вляво и тъмен вдясно, – които изобразяват слънцето и луната. Христос, с ореол, е мъртъв, с наведена глава. Тялото му е силно извито, така че тазът се измества вляво от зрителя. Ребрата са изрисувани с последователни дъги, препаската е предадена с бледи тонове на охрата и изглежда почти прозрачна, а нозете стъпват върху подножие. Зад фигурите личи стената на Йерусалим с кули, издигащи се приблизително до височината на гърдите на Разпнатия.

Немалко от тези елементи се срещат и в други изображения от Палеологовата епоха. Александра Трифонова, изследвайки една икона от Варна, приема извивката на тялото на Христос във формата на „обърнато S“ за елемент от реалистичното му предаване. Тя пише също, че жестът на Богородица, с едната ръка пред гърдите, се разпространява широко в същия период, и отбелязва, че стената на Йерусалим често се среща в Разпятията от Палеологовата епоха. В медальона от Лимонос Богородица стои вляво в тъмен мафорий, прорязан от гъсти линии на гънки в цвета на охрата. Едната ѝ ръка е опряна на гърдите, а другата се спуска към кръста. Зад нея стоят още две женски фигури с ореоли, едната в червена дреха.

Отсреща евангелист Йоан опира глава на ръката си – жест на скръб. Трифонова разглежда сроден вариант, при който опечаленият ученик докосва брадичката си. Тъмнозеленият химатий на Йоан, върху червен хитон, образува по бедрата концентрични, почти спираловидни гънки. Зад него, в десния край, стои воин с ореол и червен плащ, с кръгъл щит с лъчеобразна украса и копие – по всяка вероятност стотникът от евангелския разказ. В основата кръстът стои върху тъмен хълм. Под него, в тъмен отвор на скалата, се вижда малък череп – черепът на Адам според иконографската традиция.

Цялата живописна повърхност е покрита с гъста мрежа от кракелюри. Загубите, които изглеждат като светли петна, се сгъстяват в златния фон на горната част и близо до бордюра. Там златото е изтъркано и оставя да се види отдолу грунд в светъл цвят.

Живопис, работилница, датировка

Документацията на сбирката открива в миниатюрите белези на Критската школа, като консерватизма, съзнателното връщане към палеологовите и ранните поствизантийски образци, класицизиращата сдържаност и отсъствието на силни западни влияния. Живописта потвърждава доста от тях. По лицата личи тъмен проплазмос, тоест основният тъмен слой на инкарната, с редки светли високи светлини отгоре. Гънките на дрехите са изрисувани с геометрична стилизация. Палитрата се крепи на червеното, дълбокото зелено и охрите, които изпъкват върху златния фон.

В публикувания от него критски триптих Какавас вижда иконографските типове да произхождат от палеологовата традиция, такава, каквато я утвърждават критските зографи от XV век. По страничните крила на същата творба той открива и венецианско маниеристично влияние и хвали миниатюрното майсторство на зографа. В медальоните от Лимонос умението в малкия мащаб е явно. Западни маниеристични елементи не се забелязват. Архитектурните фонове и пейзажите остават в рамките на условностите на византийската живопис.

Датировката в XVI век, която документацията смята за най-вероятна, се основава на стилистиката. Документацията не споменава датиран надпис или документ, които да я подкрепят. За тъканта сведенията на сбирката я определят като по-късна, без да уточняват колко; на друго място оставят отворена възможността тя да е съвременна на миниатюрите. Материалът, върху който са изрисувани медальоните, остава неопределен в документацията на сбирката.

Извори и литература

Betancourt, R. (2015). The Thessaloniki Epitaphios: Notes on Use and Context. Greek, Roman, and Byzantine Studies, 55(2), 489–535.

Споделете статията

Цитиране на статията

Как да цитирате тази статия

Chicago

Pafilis, T. M. „Въздух със сцени от Дванадесетте празника от манастира Лимонос“. Гръцка енциклопедия на изкуството и културата, 19 ноември 2026 г. https://www.elpedia.gr/bg/vazduh-dvanadesette-praznika-manastir-limonos/.

APA

Pafilis, T. M. (2026, 19 ноември). Въздух със сцени от Дванадесетте празника от манастира Лимонос. Гръцка енциклопедия на изкуството и културата. https://www.elpedia.gr/bg/vazduh-dvanadesette-praznika-manastir-limonos/

MLA

Pafilis, T. M. „Въздух със сцени от Дванадесетте празника от манастира Лимонос“. Гръцка енциклопедия на изкуството и културата, 19 ноември 2026 г., https://www.elpedia.gr/bg/vazduh-dvanadesette-praznika-manastir-limonos/.

Harvard

Pafilis, T. M. (2026) „Въздух със сцени от Дванадесетте празника от манастира Лимонос“, Гръцка енциклопедия на изкуството и културата, 19 ноември. Достъпно на: https://www.elpedia.gr/bg/vazduh-dvanadesette-praznika-manastir-limonos/.