Теофан Стрелицас Батас: свети Христофор в Анапавсас

Във водата на реката, с малкия Христос, седнал на лявото му рамо, свети Христофор на Теофан се опира на висока олистена тояга и обръща лице към детето, което носи. Стенописът е част от украсата на католикона на манастира „Свети Николай Анапавсас“ в Метеора – дело на критския зограф Теофан Стрелицас Батас, датирано в 1527 г. Тук сюжет, получил голямо разпространение в западното изкуство, влиза в живописта на православен храм, а вниманието се съсредоточава върху връзката между двете фигури и движението на светеца в прозрачната вода.

Подписът от 1527 г. и зографът

В ктиторския надпис на католикона Теофан посочва името си и монашеското си звание, както и критския си произход. Анапавсас е най-ранният запазен подписан и датиран стенописен ансамбъл на художника; от него започва сигурно документираният път на монументалната му живопис. Следват големите светогорски творби – във Великата лавра през 1535 г. и в манастира Ставроникита през 1546 г., където той работи заедно със сина си Симеон.

Епиграфските свидетелства за този път разглежда йеромонах Теофан Ставроникитски в изследване от 2025 г., чийто център е откриването на част от подписа на зографа в католикона на Ставроникита. Находката добави материално доказателство към приписването на тамошните стенописи, което вече се основаваше на стилистичните проучвания и на ръкописна бележка, че Теофан и Симеон са ги завършили през януари 1546 г.

По-отворени остават въпросите за дейността му преди Метеора. Мария Констандудаки-Китромилиду предлага стенописите в католикона на манастира „Свети Неофит“ в Кипър да бъдат приписани на Теофан, когото тя поставя хронологически приблизително между 1485 и 1559 г. Тя свързва зографа и с Теофилакт, подписал иконата на Богородица Енклистриани в същия манастир, и предлага да бъде отъждествен с едноименен член на рода Стрелицас-Батас, засвидетелстван на Крит през 1509 и 1517 г. Става дума за изследователска хипотеза; в нейните рамки промяната на името от Теофилакт на Теофан се свързва с монашеското постригване, предшествало работата в Анапавсас.

През 1988 г. Метеора влиза в Списъка на световното наследство. В документацията на ЮНЕСКО стенописите на Теофан от 1527 г. са признати за основна отправна точка за иконографските и стилистичните особености на поствизантийската живопис, с влияние, разпростряло се отвъд този манастирски комплекс.

Фигурата под многолистната арка

Изписана многолистна арка в светлосиви тонове обгражда горната част на изображението. Под нея почти черният фон оставя ясно да изпъкнат златният нимб и контурите на одеждите. На общата снимка личат загуби на живописния слой по протежение на левия край, а по-надолу пукнатина минава косо край тоягата и продължава към водата.

Христофор е представен як, в широка крачка и с голи прасци. Дясното му стъпало, вляво за зрителя, е обърнато по посоката на движението, а другото остава по-назад; противно на движението на краката главата се извръща към рамото, на което седи Христос. Това малко завъртане придава на фигурата вътрешна подвижност, докато торсът запазва устойчивостта, която изисква ходенето.

Реката заема долната част на композицията и стига малко под коленете. С последователни вълнообразни линии в сивосини тонове зографът обозначава повърхността ѝ, като оставя прасците и стъпалата видими във водата. Линиите минават пред краката, ту по-гъсти, ту по-редки, и продължават до краищата на изображението.

Детето на рамото и процъфтялата тояга

Високо на лявото рамо на светеца седи Христос, обърнат с тяло към него. Облечен е в светъл сивосин хитон с дребна червена геометрична украса и червен химатий, чийто свободен край се подвива зад него, към дясната страна на изображението. Дясната му ръка се протяга над главата на Христофор и докосва косата му; в лявата държи малък навит бял свитък. Едно босо краче се спуска пред гърдите на светеца, под края на червената дреха.

Тоягата Христофор държи с дясната си ръка. Дървото минава почти по цялата височина на изображението и завършва с листа, които се разтварят като малка палмова корона до нимба. Олистването ѝ е свързано с чудото на прораслата тояга – знак за божествената същност на детето в житийния разказ. Така в същия образ на преминаването през реката намира място и детайл, който напомня за разкриването на Христос.

Надписите

С бели букви върху тъмния фон са изписани имената на фигурите. Вляво от големия нимб вертикално, в съкратен запис, е разположено „Ο ΑΓΙΟΣ“ („светият“), а вдясно името на Христофор се разгръща на няколко реда, с лигатури и удължени завършеци на буквите. Неравномерното разпределение на свободното пространство между дрехата на Христос и границата на изображението влияе върху подредбата на надписа.

До главата на детето се различава „ΙϹ ΧϹ“ – утвърденото съкращение на името Иисус Христос, в което лунообразната сигма има формата на C. В нимба му се виждат и линиите на вписания кръст. Фотографският детайл позволява имената да бъдат разпознати, но не дава достатъчна основа за сигурни изводи за ударенията в името на светеца или за самоличността на изписвача.

Превод на български

Надписите, с разкрити съкращения:

• „Ο ΑΓΙΟΣ ΧΡΙΣΤΟΦΟΡΟΣ“: свети Христофор.
• „ΙϹ ΧϹ“: Иисус Христос.

Облекло, гънки и лице

Закопчана отпред с редица кръгли копчета, сивосинята горна дреха следва торса и по-долу е повдигната, като освобождава краката за преминаването. Светла лента подчертава отвора ѝ, а събраният плат образува големи извити гънки, по-силно развити в дясната част на снимката, там, където се опира лявата ръка на светеца. Под горната дреха се вижда светла дреха, която покрива бедрата и стига приблизително до коленете.

Червеното наметало е вързано отпред, високо на гърдите, с голям възел. То се разстила по раменете и се спуска зад фигурата до коленете, а краищата му се подвиват навън. Горе червената му повърхност приближава химатия на Христос, а по-надолу обрамчва сивосинята дреха. Светлите линии по тъканите следват различните посоки на гънките, особено около лакътя и в голямото прегъване под лявата ръка.

В лицето изпълнението става по-фино. Кестенява вълниста коса обрамчва бузите и стига до тила, а брадата се разделя на малки кичури около брадичката. С топли тонове на кожата и по-дълбоки сенки около очите и по протежение на носа се изгражда обемът на главата. Погледът е насочен към Христос, без силна промяна в израза на устата.

Евтимий Цигаридас е изследвал преносима икона „Успение Богородично“, произхождаща от едноименния храм в Каламбака и съхранявана в манастира Варлаам, която той приписва на Теофан и датира в 1527 г. Почти идентичната ѝ иконография с Успението в Анапавсас и стилистичното родство с Андреас Рицос подкрепят предположението му. При Христофор, според нашия прочит, сдържаността на израза става особено осезаема, когато се забележи колко ограничени средства са използвани, за да се предаде общуването с детето: завъртането на главата и посоката на погледа са достатъчни, а ръцете остават заети с тоягата и събраната дреха.

Свети Христофор на Теофан и западната иконография

Историята за пренасянето на Христос през реката получава изключително широко разпространение в западната средновековна традиция. Описанието на Метрополитън музея към съответната картина на Джовани Батиста Пиацета обобщава разказа на „Златната легенда“ (Legenda aurea): необичайно високият Христофор пренася малко дете на отсрещния бряг, преди то да му разкрие, че е Христос. Картината на Пиацета е от 1730-те години; позоваването на музея служи тук за житийния разказ и не е свидетелство за прекия живописен образец на Теофан.

В критската среда контактът със западни сюжети и начини на рисуване вече е бил утвърден. Ангелики Либеропулу изследва поръчките на икони in forma latina и in forma greca чрез нотариалните архиви на Кандия (Хандакас). Сред изследваните от нея зографи е Николо Грипиотис (Nicolò Gripioti), работил от 1491 до 1525 г., който е изписал свети Христофор за параклиса на семейство Боно в доминиканския манастир „Свети Петър Мъченик“. Свидетелството показва, че сюжетът е присъствал в поръчките към критските работилници преди изписването на Анапавсас.

В тази рамка може да бъде разбран изборът на Теофан. Композицията е свързана със западната иконография на светеца, който носи Христос, докато живописната обработка се вписва в цялостния ансамбъл на православния католикон. Точното отъждествяване на конкретен венециански образец би изисквало по-специфична сравнителна документация от онази, която предлагат посочените източници.

Интерес представлява и предметът в ръката на детето. На малкото пано със свети Христофор, което музеят във Филаделфия свързва с школата на Ян ван Ейк и датира около 1460–1470 г., Христос държи кристална сфера, свързана с тежестта на света, която светецът носи заедно с малкия си пътник. В стенописа от Анапавсас той държи затворен свитък, видим като малко бяло петно от четката върху червения химатий, до пръстите на лявата му ръка.

Източници и литература

• Lymberopoulou, A. (2023). Post-Byzantine Cretan Icon Painting: Demand and Supply Revisited. Arts, 12(4), 139.
• Metropolitan Museum of Art (б.г.). Saint Christopher Carrying the Infant Christ (Giovanni Battista Piazzetta). The Met Collection, Ню Йорк.
• Philadelphia Museum of Art (б.г.). Saint Christopher, ок. 1460-1470. Collection, Филаделфия.
• UNESCO World Heritage Centre (1988). Meteora. World Heritage List, № 455.
• Θεοφάνης Σταυρονικητιανός, Ιερομόναχος (2025). Η ὑπογραφὴ τοῦ Θεοφάνους τοῦ Κρητὸς στὴν Ἱ.Μ. Σταυρονικήτα Ἁγίου Ὄρους. Βυζαντινά Σύμμεικτα, 35, 349-373.
• Κωνσταντουδάκη-Κιτρομηλίδου, Μ. (2023). Οι τοιχογραφίες στο καθολικό της μονής Αγίου Νεοφύτου: εικονογραφία, καλλιτεχνική ταυτότητα και ο κρητικός Θεοφάνης στη βενετική Κύπρο. Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 42 (2021), 197-238.
• Τσιγαρίδας, Ε. Ν. (2001). Άγνωστο έργο του Θεοφάνη του Κρητός στα Μετέωρα. Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 22, 357-364.