Към съдържанието

Гръцка енциклопедия

История, изкуство, култура, митология, география и технологии

Светител Икумений Трикийски: стенописът в манастира Ипапанти в Метеора

T. M. PafilisГръцко изкуствоВизантийско изкуство

Споделяне
Светител Икумений Трикийски на стенопис – епископ с дълга брада в полиставрий, който държи разгънат свитък
Светител Икумений, епископ на Трика. Стенопис в католикона на манастира Ипапанти, Метеора, 1366/67.

С дясната си ръка, стиснала навития горен край на свитък, който се разгъва почти до долния ръб на изображението, светител Икумений, епископ на Трика, е представен до гърдите, с глава, леко извърната наляво от зрителя. Стенописът принадлежи към украсата на католикона на манастира Ипапанти (Сретение Господне) в Метеора. Манастирът е изграден във вдлъбнатината на стръмна скала, а ктиторският му надпис отнася строежа и изписването на храма към 6875 година от сътворението на света, тоест към 1366/67 г. Епископът на един тесалийски град държи текст, който говори за град, и то в скит, сгушен в скална ниша недалеч от Трика. Върху това съвпадение се гради предложеният по-долу прочит на образа.

Католиконът на Ипапанти и датирането на стенописите

Надписът е запазен на западната стена на наоса, над вратата, която води към него от нартекса. Той назовава като ктитор „кир Нил“, йеромонах, прот на скита Стаги и игумен на манастира Дупиани. Втори надпис, на северната стена, приписва разноските за изписването на някой си Константин, който по-късно приема монашеското име Киприан. Според първия надпис храмът първоначално е бил посветен на Възнесение Господне. В датиращата си формула надписът споменава като управляващ владетел Симеон Урош Палеолог, „император на ромеите, на Сърбия и Романия“, а като епископ на Стаги – Висарион I. Така паметникът ясно се вписва в годините на сръбското владичество в Западна Тесалия. Официалният сайт на манастира Голям Метеор, в раздела за метосите на манастира, описва католикона като еднокорабен храм с кръстовиден покрив и просторен нартекс от по-късна епоха. Английската версия датира стенописите на наоса към 1368 г., гръцката посочва 1366 г., а надписът – 1366/67 г. Стенописите в нартекса, датирани към 1784 г., са дело на Димитриос Зукис от Каларитес и на ученика му Георгиос и принадлежат към съвсем друг пласт.

Тесните повърхности на малкия храм не позволяват да се разгърне цялата обичайна програма. Отците на Църквата, както се отбелязва в описанието на украсата, са представени главно в олтара и са изобразени до гърдите. Надписите публикува Никос Беис през 1909 г., а по-късно паметникът е проучен по-систематично от Гойко Суботич (1966). През лятото на 2003 г. 7-ма ефория за византийски старини, съвместно с манастира Голям Метеор, извършва консервация на стенописите с реставраторите Маргаритис Мицацикас и Ставрула Наку. След почистването стават видими елементи, убегнали на по-ранните изследователи.

Образът на светителя

Лицето господства в композицията. То е издължено и тясно, с високо, плешиво чело, по което минават тънки бели щрихи, и с малък кичур в горната част. Бели линии подчертават и косата на слепоочията. Брадата, дълга и заострена, се разделя на кичури с редуващи се светли и тъмни линии и стига до гърдите. Очите, големи, с тежки клепачи, гледат косо наляво от зрителя. Това движение, заедно с лекия наклон на главата, смекчава фронталността, която човек би очаквал от един йерархичен образ. Зад главата нимбът от наситена охра, с тъмночервен контур и тънък бял кант, ясно изпъква върху дълбокото синьо на фона.

Одеждите са архиерейските одежди на епохата: бял полиставрий и омофор с големи тъмночервени кръстове. По края на изображението, вляво от зрителя, се различават части от други червени кръстове. Лявата ръка на светеца не се вижда. Дясната, с пръсти, свити около навития край, държи свитъка високо, до рамото, така че белият лист пада косо пред гърдите и покрива почти половината от ширината на композицията.

Надписът с името и свитъкът

Върху синия фон, вляво от нимба, надписът с името е разположен в няколко реда един над друг със светли главни букви. Думата «ἅγιος» е съкратена. В името буквата Η предава както началното ΟΙ, така и Ι на окончанието. В нормализиран правопис се чете Ὁ ἅγιος Οἰκουμένιος. Свитъкът съдържа пет реда текст с едро черно маюскулно писмо, разделени с тънки линии; първата дума е разпределена между първите два реда. С разкрити съкращения текстът гласи:

Μνήσθητι, Κύριε, τῆς πόλεως ἐν ᾗ κατοικοῦμεν.

Превод на български

„Помени, Господи, града, в който живеем.“

Изборът на този текст за йерарх, когото местното предание е почитало като покровител на Трика, изглежда основателен, макар градът да не е назован върху свитъка. Формулировката напомня ходатайствената молитва на анафората в Божествената литургия на свети Йоан Златоуст, където стои формата «παροικοῦμεν». Художникът е вложил в ръката на епископа молитва за града, а тази молитва се е чела в малък манастир близо до неговата катедра.

Живописен маниер и художествена среда

Моделировката на лицето започва от тъмен, зеленикав проплазмос, тоест първият тъмен слой, върху който се изграждат светлите тонове, и продължава с топли охри. По скулите, под очите, се разливат червеникави петна, а светлините падат на тънки, почти успоредни бели линии върху челото, гърба на носа и брадата. Контурът на черепа, извивките на веждите и браздите на брадата са изтеглени със сигурна, почти калиграфска линия. Обемът на лицето остава загатнат, но образа го изгражда преди всичко линията, а не непрекъснатата градация на светлина и сянка.

Художникът на Ипапанти остава анонимен. Константинос Вафиадис, като изследва византийската живопис в Метеора, свързва неговия маниер с фрагменти от стенописи в манастира Голям Метеор и смята за правдоподобно същият майстор да е работил там малко преди 1366 г. Той посочва и тясно родство със стенописите на църквата „Света Богородица Олимбиотиса“ в Еласона (1332–1355) и на католикона „Свети Архангел Михаил“ в Лесново, като причислява цялата група към художествено течение, разпространило се в южните Балкани по времето на сръбското владичество. Образът на Икумений, с подчертаната си линеарност и живите, чисти цветове, без затруднение се вписва в тази характеристика, макар едно отделно изображение до гърдите да не стига, за да се съди за цяла работилница.

Кой е бил Икумений Трикийски

Изобразената тук личност е занимавала изследователите не по-малко от самия паметник. Христос Крикони в студията си Ο Οικουμένιος Τρίκκης отбелязва, че науката различава три едноименни лица от твърде различни епохи: първото се отнася към първата половина на IV век, второто – към първата половина на VI, а третото – към средата на X век. На Икумений от VI век се приписва тълкувание на Апокалипсиса, докато с Икумений от X век са свързвани тълкувания на Деянията и Посланията. Крикони застъпва становището, че почитаният от местното предание светец и покровител на Трика е лицето от IV век. Основен извор за това предание са Похвалното слово и Службата, съставени от Антоний, митрополит Лариски, който според автора е живял в Трика в периода 1340–1362 г. и е тъждествен с по-късния патриарх Антоний.

Според Похвалното слово Икумений произхождал от Кападокия, бил племенник на светител Ахилий Лариски и го придружил на Първия вселенски събор през 325 г. По-късно Ахилий го ръкоположил за епископ на Трика. Същият текст споменава и уединено място на светеца близо до града, „Катафигион“, което Крикони поставя вероятно на около осем километра на север. Става дума за агиографски разказ от XIV век и свидетелство за почитта към светеца по времето на Антоний. Самият Крикони привежда още едно свидетелство. Патриарх Филотей Кокин съветвал свещеника на проскомидията да изважда частица и за Икумений, заедно с йерарси като Ахилий; тоест споменавал «Ἀχιλλίου Λαρίσης, Οἰκουμενίου Τρίκκης καὶ πάντων τῶν ἁγίων ἱεραρχῶν» (Ахилий Лариски, Икумений Трикийски и всички свети йерарси).

Двете свидетелства, Похвалното слово на Антоний и споменаването у Филотей, принадлежат приблизително към същите десетилетия като изписването на Ипапанти. Присъствието на Икумений в католикона на Нил следователно се вписва в период, в който почитта към местния светец е засвидетелствана както в Лариската митрополия, така и в Патриаршията. В публикувания от Крикони списък със стенописни изображения на Икумений манастирът Ипапанти е посочен изрично, наред с храмове в Трикала, стар храм в Каламбака и манастирите „Спасител“ и Русану. Част от мощите му, които според Похвалното слово цар Самуил пренесъл в края на X век към областта на Хераклея Пелагонийска, по-късно се завърнали в Трика. Крикони съобщава, че тя е намерена в ризницата на храма „Света Богородица Фанеромени“, в сребърен ковчег, който надписът от вътрешната страна на капака датира към 1801 г.

Извори и литература

Свещен манастир Голям Метеор. (б. г.). Metochia – Dependencies, раздел „Monastery of the Hypapante“. Свети Метеора.

Krikonis, Ch. Th. (б. г.). Ο Οικουμένιος Τρίκκης. Υπήρξε επίσκοπος, άγιος και πολιούχος της Τρίκκης; [Икумений Трикийски. Бил ли е епископ, светец и покровител на Трика?] (с. 309–331). Хранилище Pandemos, Университет Пантион.

Vapheiades, K. M. (2023). Byzantine Wall Paintings and Icons at Meteora. Actual Problems of Theory and History of Art, 13, 291–298.

Споделете статията

Цитиране на статията

Как да цитирате тази статия

Chicago

Pafilis, T. M. „Светител Икумений Трикийски: стенописът в манастира Ипапанти в Метеора“. Гръцка енциклопедия, 15 ноември 2026 г. https://www.elpedia.gr/bg/svetitel-ikumeniy-trikiyski-stenopisat-manastira-ipapanti-meteora/.

APA

Pafilis, T. M. (2026, 15 ноември). Светител Икумений Трикийски: стенописът в манастира Ипапанти в Метеора. Гръцка енциклопедия. https://www.elpedia.gr/bg/svetitel-ikumeniy-trikiyski-stenopisat-manastira-ipapanti-meteora/

MLA

Pafilis, T. M. „Светител Икумений Трикийски: стенописът в манастира Ипапанти в Метеора“. Гръцка енциклопедия, 15 ноември 2026 г., https://www.elpedia.gr/bg/svetitel-ikumeniy-trikiyski-stenopisat-manastira-ipapanti-meteora/.

Harvard

Pafilis, T. M. (2026) „Светител Икумений Трикийски: стенописът в манастира Ипапанти в Метеора“, Гръцка енциклопедия, 15 ноември. Достъпно на: https://www.elpedia.gr/bg/svetitel-ikumeniy-trikiyski-stenopisat-manastira-ipapanti-meteora/.