T. M. Pafilis·
Европейско изкуствоКласическа европейска живописСветовно изкуство

Ханс фон Аахен: Алегория на Справедливостта

„Алегория на Справедливостта“ от Ханс фон Аахен с меч и везни, голата Истина до нея и лъв над повалена мъжка фигура.
Ханс фон Аахен, „Алегория на победата на Справедливостта“, 1598 г. Маслени бои върху мед, 56 × 47 см. Стара пинакотека, Мюнхен, инв. № 1611.

С меч, насочен към повалените фигури, и с везни, вдигнати до колоната, Справедливостта доминира в Алегорията на Ханс фон Аахен (Hans von Aachen) – творба от 1598 г., която се съхранява в Старата пинакотека в Мюнхен. Рисувана с маслени бои върху мед, с размери 56 × 47 см, композицията е вписана в каталога на музея като „Алегория на победата на Справедливостта“ под инвентарен № 1611. Голата Истина, седнала до нея, протяга ръка към своята закрилница, а по-долу, сред телата на победените, се показва лъв.

Алегорията на Справедливостта и движението на фигурите

В дясната част на картината се съсредоточава основната маса на изображението, а двете женски фигури са свързани чрез противоположни движения: Справедливостта се навежда надолу и проследява с поглед посоката на меча, докато Истината, извивайки торса си, протяга ръка към гърдите на Справедливостта. Този допир задържа фигурите зрително близо една до друга въпреки разтвора на вдигнатата ръка и широкото разгръщане на дрехите към края на картината.

По-долу наклонът на телата продължава косото движение на меча. Мъж е повален върху стъпалата на първия план, с обърната нагоре глава и разперени ръце, а в долния ляв ъгъл се различава маска. Застъпванията затрудняват непосредственото разчитане на контурите, още повече че червената тъкан се спуска зад лъва.

Истината е показана предимно в гръб. На осветения ѝ торс, който се извива, без да губи непрекъснатостта на контура, е противопоставена дълбоката сянка на светлосинята тъкан. Лицето, по-малко и частично обърнато към зрителя, е близо до главата на Справедливостта, но погледът се връща към широката повърхност на гърба и към свитите крака – там, където тялото доближава ръба на седалката.

Вляво се открива пейзажът с малки женски фигури пред разрушени сгради и хоризонт, който се оттегля под обширни облаци. Далечината е предадена чрез избледняването на цветовете и опростяването на формите, докато на първия план гривата на лъва запазва плътно, почти компактно присъствие.

Истината и смекчаването на строгостта

Персонификацията, т.е. представянето на абстрактно понятие в човешки образ, позволява на художника да разгърне сцена с политическо и нравствено съдържание чрез телесни отношения. Везните и мечът определят Справедливостта, чието действие според тълкуването на музея е свързано с победата на доброто управление над измамата и порока.

В изследването на Оршоля Бубряк (Orsolya Bubryák) е отбелязано и тълкуването на голата Истина като фигура, която укротява Справедливостта и внася милосърдие в упражняването на властта. Лъвът е тълкуван като сила на владетеля и като възможен хералдически намек за Вителсбахите. Във фона изследователката разпознава Изобилието и Мира, заедно със Съгласието.

В светлината на това тълкуване жестът между двете главни героини придобива особено значение. Художникът поставя допира им близо до центъра на горната група, между вертикалното издигане на везните и рязкото спускане на острието. Напрежението остава в долната част, където телата са притиснати, докато горе движението за миг спира в дланта на Истината.

Дворът на Рудолф II и възможната поръчка

Роден в Кьолн, Ханс фон Аахен е работил в Италия и Бавария, преди да се установи в Прага, където според Националната галерия в Лондон от 1596 г. служи на Рудолф II като художник и съветник при придобиването на произведения на изкуството. Този път го поставя в пряк досег с художественото творчество и колекционерските стремежи на различни дворове от европейския Ренесанс.

В Алегорията удължаването на телата и сложните им извивки придават конкретно съдържание на определението на тази живопис като маниеристична. Истината се обръща към Справедливостта, като задържа краката си в друга посока, а дрехите се разтварят в гънки, които разширяват жестовете. В червената дреха, особено около вдигнатата ръка, светлите розови повърхности съседстват с дълбоки сенки и придават на гънките по-голяма острота.

Старата пинакотека смята творбата за вероятен дар от Рудолф II за младия херцог Максимилиан I Баварски. Хипотезата е свързана с тълкуването ѝ като „огледало за владетели“ – живописно изражение на добродетелите, които управникът е длъжен да упражнява. Бубряк обаче посочва, че дарението не се доказва от писмен извор и че присъствието на картината в Мюнхен не е документирано приживе на Максимилиан. Сигурно сведение за нея има в инвентарен опис от 1748 г., където е представена като изображение на Мира и Справедливостта.

Източници и литература