Ханс фон Аахен: Алегория на Мира, Изкуството и Изобилието

Вдигнала маслинова клонка под тежката червена драперия, централната женска фигура в „Алегория на Мира, Изкуството и Изобилието“ на Ханс фон Аахен свързва с широкия си жест лицата и предметите на една плътно изградена сцена, в която човешката телесност съжителства с емблемите на знанието. Картината, рисувана през 1602 г. с маслени бои върху платно, с размери 197 × 142 см, се пази в Ермитажа в Санкт Петербург. В средоточието на нейния интерес стои връзката между живота в мир, художественото творчество и благоденствието, изразена чрез женски персонификации.

Фигурите и изграждането на сцената

Центърът на композицията е зает от персонификацията на Мира. Фигурата седи с торс, обърнат към зрителя, и колене, извърнати наляво, докато главата ѝ се накланя в обратна посока. Светлото ѝ тяло, което изпъква върху тъмните одежди на фигурата зад нея, събира светлината. Тънка, прозрачна тъкан се спуска ниско по бедрата и продължава в гънки между телата, като оставя да се чете извивката на седящата поза.

Зад Мира се появява персонификацията на Изкуствата и на научното знание. Вляво се различава сферата с металните пръстени – инструмент, свързан с астрономията, а по-ниско са събрани живописни принадлежности и други предмети. В своето изследване Минг-Линг Цай свързва присъствието на астрономическата сфера, заедно с палитрата и скулптурата, със стремежа живописта и скулптурата да бъдат признати за занимания, равностойни на свободните изкуства, тоест на дисциплините на ученото образование.

По-долу, с гръб към зрителя, фигурата на Изобилието държи златна чаша и вдига лице към Мира. Кафеникавозлатистата тъкан, която обвива тялото ѝ, се разстила в десния ъгъл, близо до рога с плодовете. С това разположение фигурата въвежда в картината второ равнище на гледане: зрителят застава срещу Мира и същевременно наблюдава друга фигура, която се обръща към него от съвсем близо.

Пространството остава тясно. Над главите драперията се прегъва в големи дъги и оставя между гънките си само ограничен отвор към небето и листака.

Мирът и мястото на изкуствата

В основата на сцената, между стъпалата и тъканите, са струпани части от бойно снаряжение. Ниското им положение спрямо вдигнатата клонка позволява композицията да се чете като възтържествуване на състояние, при което изкуствата могат да се развиват. Цай свързва оставените настрана доспехи с иконографската традиция на Венера и Марс и изтъква имперското измерение на темата. Това тълкуване поставя картината в средата на Рудолф II, в чийто двор е работил художникът.

В самото изображение обаче връзката между понятията се разгръща главно чрез допира на телата. Задната фигура се приближава до Мира и ръката ѝ се отпуска на рамото му, докато Изобилието се обръща от предния план към тяхната обща среща. Между абстрактните значения на емблемите така се вмъкват жестове на близост, а бавното движение на главите и погледите задържат сцената в тесен кръг.

Маниеристичната форма и една сродна композиция

Удълженият торс, малката глава и изящно оформените пръсти придават на фигурата на Мира изисканата елегантност, характерна за маниеризма. Терминът означава тук такава обработка на човешката фигура, при която пропорциите са подчертани, а позите – сложни, както личи особено в отместването между таза и раменете. На осветените повърхности на тялото отговарят дълбоки сенки, а червеното на драперията се връща в одеждите зад фигурите.

Същото композиционно решение фон Аахен използва и за друга тема. Каталогът на колекциите Лихтенщайн свързва „Диана и нимфите ѝ почиват след лов“, творба от около 1602 г., с подписаната и датирана „Алегория“ от Ермитажа, като отбелязва тясното сходство на композицията. В ловната сцена атрибутите на фигурите се променят – копието и животните определят самоличността на Диана, – а характерната удължена женска фигура се запазва.

Сравнението показва колко съществена е ролята на предметите в прочита на картината от Ермитажа. Позата на тялото е можела да се появи и в друг разказ. Тук клонката, която се издига високо пред завесата, и сферата, очертана по-ниско, вляво, определят съдържанието на срещата.

Източници и библиография

• LIECHTENSTEIN. The Princely Collections, Vaduz–Виена. Diana and her Nymphs Resting after the Hunt. Онлайн каталог на колекцията, инв. № GE 2418.
• Tsai, Ming-Ling (2021). „Hans von Aachen’s Allegorical Representations of the Arts, and His Newly Identified Painting Allegory of the Arts“. EURAMERICA, 51(1), 1–60. DOI: 10.7015/JEAS.202103_51(1).0001.