
Агиос Георгиос е село в Илия, в западната част на Пелопонес, и център на едноименната общност в дем Пиргос. Спада към общинската единица Пиргос в област Западна Гърция. При преброяването от 2021 г. общността наброява 668 постоянни жители – размер, който я нарежда сред малките селища около административния център на Илия.
От въздуха личи разредената застройка: къщите се разпростират между обработвани площи и дървесна растителност. Керемидените покриви се повтарят в голяма част от селото, а улиците следват неравностите на терена. Зад къщите продължават ниски засадени склонове, на много места с маслинови дървета.
Местоположение и облик на селището
Като селскостопанско и равнинно определя кметството Агиос Георгиос статистическата класификация на преброяването от 2001 г. В същата таблица е отбелязана надморска височина от 60 метра. Определението „равнинно“ се отнася до статистическото класифициране на района и не противоречи на ниските възвишения в пейзажа – такива, каквито се виждат около селото.
Снимката с дрон позволява да се проследи връзката между жилищата и околното поле. Между сградите остават открити парцели, дворове и по-малки обработвани площи. На места къщите са по-сгъстени, другаде – по-отдалечени една от друга, така че растителността стига до самите краища на улиците.
Става дума за селищна структура, в която селскостопанската среда остава видима дори вътре в селото. Изображението улавя това пространствено съжителство, без разбира се да е достатъчно за изводи относно професиите или днешните източници на доходи на жителите.
От самостоятелна община към дем Пиргос
В административния архив на ΕΕΤΑΑ (Гръцкото дружество за местно развитие и самоуправление) общността Агиос Георгиос е посочена първоначално към ном Ахая и Илида. С административната промяна, обнародвана в Държавен вестник (ΦΕΚ 115 Α΄) от 16 април 1930 г., тя преминава към ном Илия. Записът засяга подчинението на вече съществуваща общност.
Няколко десетилетия по-късно следва реорганизацията на местното самоуправление от 1997 г. С ΦΕΚ 244 Α΄ от 4 декември самостоятелната общност е закрита, а селището е присъединено към дем Пиргос. В по-късните преброявания Агиос Георгиос е отбелязван в рамките на общинската единица Пиргос, като запазва името си на отделна общност.
Тези административни актове дават конкретни времеви ориентири за пътя на селото в рамките на гръцката държава. Датирането на първоначалното заселване изисква обаче друг вид свидетелства – по-стари преброявания или документи, които недвусмислено се отнасят до същото селище.
Населението при последните преброявания
През 2011 г. постоянното население на местната общност Агиос Георгиос възлиза на 707 души. Публикацията на Гръцката статистическа служба (ΕΛΣΤΑΤ) дава същото число и за едноименното селище. При преброяването от 2021 г. общността Агиос Георгиос е регистрирана с 668 постоянни жители.
| Година на преброяването | Постоянно население на общността |
|---|---|
| 2011 | 707 |
| 2021 | 668 |
Разликата е 39 жители, т.е. спад от около 5,5% за десетилетието. От общите стойности не става ясно как тази промяна се разпределя между естественото движение на населението и миграцията.
Нужна е предпазливост и при сравняването на по-стари таблици от преброявания. Постоянното население се отнася до мястото на обичайно пребиваване, докато фактическото (de facto) население обхваща онези, които са се намирали на дадено място по време на преброяването. Разграничението влияе върху съпоставимостта на числата, особено в малки общности.
Една фолклорна сбирка от 1967 г.
За културната история на Агиос Георгиос съществува конкретен университетски документ. В хранилището на Националния и Каподистриев университет в Атина е регистрирана фолклорна сбирка на Анастасия Александропулу от 1967 г., посветена на селото. Каталожното описание посочва като източник теренно проучване и отнася ръкописа към нравите и обичаите и към народната традиция.
Наличието на подобна сбирка дава възможност местният живот да бъде изучаван отвъд административните актове и статистическите данни. За описанието на конкретни обичаи е нужен прочит на съответните ръкописни страници, с внимание към времето на записа и към свидетелствата, събрани тогава. Документът е достъпен чрез дигиталната библиотека „Пергамос“ и Националния център за документация (ΕΚΤ), в 43 дигитални файла с изображения.