Теофан Стрелицас Батас: свети Яков Персиянин

Сред изправените светци в долния регистър на католикона на манастира „Свети Николай Анапафсас“ в Метеора свети Яков Персиянин привлича погледа с необичайното си облекло: куполовидна шапка с подвита нагоре червена периферия, разкошни тъкани, наслагани една върху друга, и дълги висящи ръкави, от които се показват ръцете в по-тесни охрени дрехи. Стенописът е дело на критския монах Теофан Стрелицас, известен още като Батас или Теофан Критски, и е част от изписването на храма, завършено през октомври 1527 г. Под арката, която обрамчва фигурата, светецът стои фронтално и държи кръста близо до лицето си.

Тесен храм и ранен подпис

Облика на манастирския комплекс е определило тясното плато на скалата, което е наложило постройките да се развиват на етажи една над друга. Сред тях се намира малкият католикон с неправилен план и сбита кръстокуполна схема, а на запад е разположена литията – притвор с дървено покритие. По повърхностите на това тясно пространство Теофан разпределя множество сцени, като оставя на светците в цял ръст долната зона на стените, близо до вярващия.

Ктиторският надпис пази подписа му: „χείρ Θεοφάνη μοναχοῦ τοῦ ἐν τῇ Κρήτη Στρελίτζας“ („ръката на монах Теофан Стрелицас от Крит“). Според статията в „Пандектис“ този надпис от 1527 г., изпълнен с правописни грешки, е най-ранното известно споменаване на зографа. Във Великата лавра на Света гора през 1535 г. формулата става по-кратка: „διά χειρός κυρού Θεοφάνη μοναχού“ („чрез ръката на кир Теофан, монах“), а същата статия тълкува пропускането на фамилното име и на произхода като знак за славата, която той е придобил междувременно. Разликата допуска това предположение, без сама по себе си да разкрива обстоятелствата, при които са съставени двата надписа.

Роден най-вероятно в Ираклион през последните петнадесет години на XV век, Теофан вече е бил монах, когато работи в Анапафсас. Умира в същия град през февруари 1559 г. Стенописите в Метеора остават най-ранният му известен подписан и датиран монументален ансамбъл.

В документацията на ЮНЕСКО стенописите от 1527 г. са признати за основна отправна точка за иконографските и стилистичните белези на поствизантийската живопис, чието влияние се разпространява широко и се запазва дълго. Тяхното значение засяга следователно и развитието на църковната живопис далеч извън самия манастир.

Поза, кръст и мантия под арката

Върху дълбокия, почти черен син фон изпъква охреният нимб, очертан с червена и бяла ивица. По-надолу фонът става сивкав и завършва с тъмночервена зона, върху която стъпват обувките. С леко разтворени стъпала и върхове, обърнати в различни посоки, светецът запазва фронталността на торса, а неравномерното разпределение на гънките придава на позата известна свобода.

В дясната си ръка, вляво за зрителя, държи почти вертикално тънък светъл кръст. Пръстите обхващат дългото стебло, което се издига до главата. Лявата ръка се спуска пред кръста и придържа украсения край на мантията, като събира плата в дребни гънки.

Стройната фигура придобива обем най-вече благодарение на облеклото. В лицето дългата кестенява коса и брадата, ясно разделена на два вълнообразни края, внасят различно, по-фино движение около спокойните черти. Погледът остава насочен към зрителя.

Облеклото на източен велможа

На шията се различава зеленикава част от долна дреха с охрена лента. Над нея се разгръща тъмносинята роба, чиито гънки са очертани с енергични сивобели линии: тесни и почти хоризонтални около торса, те се удължават по-долу, докато платът се спуска към обувките. Правоъгълна охрена украсна апликация е разположена пред корема, а на дясното рамо на светеца се вижда по-широка лента с тъмни спираловидни орнаменти.

Особено внимание заслужават ръкавите. Тесните охрени долни ръкави покриват предмишниците и носят тънки напречни линии, докато външните, много по-дълги, висят отстрани с широки отвори и украсени краища. Вътрешната им страна е предадена в светъл тон. Около кръста е увит белезникав плат с червени и тъмни ивици, завързан отпред, като единият му край пада косо; разположението му позволява да бъде разпознат като платнен пояс.

Кафеникавочервената мантия покрива лявото рамо и се увива около долната част на тялото, като на места разкрива яркочервената си подплата. Групи от бели точици образуват върху плата дребни цветовидни мотиви. По краищата се редят по-едри бели точки, подобни на бродерия от бисери, които се кръстосват косо на гърдите и продължават до долните гънки. По подгъва на синята роба широката охрена лента е изпълнена с черни виещи се филизи.

Дори сред това богато облекло шапката изпъква. Нейният сивосин купол, разчленен с тъмни вертикални линии, носи на върха охрено цветовидно украшение. Широката червена периферия се извива нагоре отстрани в заострени краища със светли петънца, а над челото се издига второ, изправено украшение – листовидно и охрено.

Като източен благородник е представен Яков чрез това облекло, с уговорката, че става дума за живописно предаване на произхода и общественото му положение в рамките на поствизантийската иконографска традиция. Облеклото не може да се използва буквално като свидетелство за действителното облекло на персийски придворен от V век.

Според синаксарното предание Яков заемал висок пост в двора на Йездигерд I, управлявал през 399–420 г., и на неговия наследник Бахрам V. Подведен от царското благоволение, той принесъл жертва на идолите, докато писмо от майка му и съпругата му не го довело до покаяние. Последвали публичното изповядване на вярата и мъченичеството чрез последователно отсичане на членовете, завършило с обезглавяване. Църквата чества паметта му на 27 ноември.

В стенописа от Анапафсас мъченическото достойнство е обозначено с кръста. Тялото е изобразено невредимо, а пищното облекло остава доминиращо, което позволява на зрителя да свърже положението в двора с по-късното изповедание. Тази връзка е тълкувателен прочит на изображението.

За критската основа на зографа паралел предлага изследването на Цигаридас, в което икона на Успение Богородично, произхождаща от Каламбака и съхранявана в манастира Варлаам, е приписана на Теофан и датирана към 1527 г. Атрибуцията се опира на иконографското сродство с Успението в Анапафсас и на стилистични белези, които напомнят за Андреас Рицос. Тя засяга друго произведение и друга тема, но хвърля светлина върху връзката между монументалната живопис на Теофан и традицията на критските преносими икони.

Ликът и изписването на името

Във фотографския детайл моделировката на лицето се чете по-ясно. Кафявият проплазмос, тоест по-тъмният основен слой на инкарната, остава видим около очите и по протежение на страните, а върху него се разстилат по-светли охрени тонове. Тънки бели мазки се събират под очите и отстрани на носа. Дъговидните вежди се повдигат към средата на челото над големи бадемовидни очи с червеникавокафяви ириси.

Дългият тесен нос стига почти до тънките мустаци, които обрамчват червените устни. В брадата вълнообразните линии следват растежа на косъма и долу се разделят на два ясни края. По същия начин са изработени и къдриците, които падат от двете страни на шията, малко над раменете.

Върху тъмния фон, извън нимба, бели букви обявяват самоличността на светеца. Вляво за зрителя във вертикално разположение е изписано „Ο ΑΓ(ΙΟΣ) ΙΑΚΩΒΟΣ“. Вдясно се чете „Ο ΠΕΡCΙC“, с лунообразни сигми и йота на мястото на ета в думата „Πέρσης“.

Предаване на новогръцки

Двете части на надписа се четат заедно: „Ο Άγιος Ιάκωβος ο Πέρσης“, тоест „Свети Яков Персиянин“.

На снимките се забелязват доста повреди, макар фигурата да остава добре четима. Мрежа от тънки пукнатини се разпростира по шапката и нимба, а разклоненията ѝ продължават към лицето. По-големи загуби на живописния слой има на лявото рамо на светеца и около кръста, а долу изразена, почти вертикална повреда прорязва дрехата и стига до обувката. Снимката позволява тези изменения да бъдат описани; точният им обхват и естество биха изисквали консервационно проучване.

Запазени са все пак фините преходи около очите, линиите на брадата и големи части от украсата на тъканите. Там, където лявата ръка придържа мантията, белите точки на обшивката все още следват дребните гънки между пръстите.

Извори и библиография

• Orthodox Church in America. Greatmartyr James the Persian. Lives of All Saints Commemorated on November 27.
• UNESCO World Heritage Centre. Meteora. World Heritage List, № 455.
• Институт за новогръцки изследвания (Национална гръцка фондация за научни изследвания). Στρελίτζας-Μπαθάς Θεοφάνης [Стрелицас-Батас, Теофан]. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1830) [Гръцки зографи след падането на Константинопол (1450-1830)], Pandektis, Национален център за документация.
• Tsigaridas, E. N. (2011). An unknown work by Theophanis the Cretan at Meteora. Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας 22, 357-364.