Накичени бели коне сред масите на осветена улица с калдъръм. Изображение към представянето на конното участие в Събора на бика.В Агия Параскеви на остров Лесбос съборът в чест на свети Харалампий се свързва с оброчното принасяне на бик, от чието месо се приготвя кискек — общото ястие на дошлите за празника. Около това принасяне се оформя празненство, което излиза далеч извън мястото на поклонението и обхваща улиците и кафенетата на селото. Онези, които са емигрирали, се връщат за събора, срещат се с роднините си и участват в тържествата, като поддържат връзки, които всекидневният живот в чужбина затруднява. Тъкмо тази връзка на празника с емиграцията разглежда специално изследването на „Събора на бика“.
От февруарския празник до летния събор
Църквата чества паметта на свещеномъченик Харалампий на 10 февруари. Големият събор в Агия Параскеви обаче следва собствен календар. Според по-стар фолклорен запис той се провеждал в последните десет дни на май, преди Възнесение Господне; теренното проучване на Еви Юхане Холан от 1992 г. го регистрира на 26–29 юни, а изследването на Теодора Харалампи, публикувано през 2024 г., вече го поставя в първата седмица на юли. За преместването на датата са повлияли училищните изпити и стремежът да се привлекат повече посетители, както обяснява съответното научно изследване.
За зевгадите — земеделците, които обработвали земята с помощта на впрегатния си добитък, — покровителството на светеца засягало пряко прехраната им. В народната набожност здравето и плодовитостта на добитъка били свързани с надеждата за добра реколта. Изгубен или разболял се вол можел да лиши едно домакинство от възможността да обработи нивата си.
Местното предание и принасянето на бика
Произходът на събора се обяснява с местно предание, известно в няколко варианта. През османския период земеделец от Агия Параскеви търсел изгубения си вол в местността Таврос, когато се озовал лице в лице с разбойник. Според преданието той бил спасен благодарение на намесата на свети Харалампий и си възвърнал животното. Разказът продължава с идването на свещеника и първенците на селото на мястото на чудото, където бил установен ежегодният празник. В етнографските изследвания тази история е записана като предание за основаването на събора.
Курбанът, известен в местната употреба и като „кулбани“, имал определен дарител, но получател била цялата общност. Дарителят поемал разноските за животното; ястието, приготвено от месото му, се раздавало на дошлите за събора. Христос Йоанидис в докторската си дисертация за празника тълкува принасянето като ритуален дар към селото и изследва как чрез него се обновявали връзките на емигрантите с родната им общност.
Кискекът и нощният труд
В исторически засвидетелстваната форма на обичая след колението започвало приготвянето на кискека. Месото се варяло цяла нощ в големи казани, а после варенето продължавало с житото, докато ястието придобиело гъста, лепкава консистенция. Отделно етнографско изследване разглежда мястото на общата трапеза в поклонението, като проследява целия път от принасянето на животното до раздаването на храната.
В теренния запис от 1992 г. край казаните работели мъже. На сутринта те все още бъркали сместа сред дима, с насълзени от огнищата очи. Зад готовото ястие стояли часове труд, който продължавал, докато пристигали нови поклонници.
След светата литургия и благословията на ястието от свещеника следвало раздаването. Хората чакали със съдове, често за да вземат порции и за онези, които са останали у дома. Съчетаването на оброчното принасяне с обща трапеза се среща и на други празници на Лесбос, с разлики в съставките и в местните наименования.
Описанията на публичното колене все пак изискват ясно определяне във времето. Теодора Харалампи посочва в изследването си от 2024 г., че след протести срещу отношението към животните публичното умъртвяване и раздаването на кръв на присъстващите са премахнати. Наблюдението е част от по-широкото ѝ проучване на съборите на Лесбос и на промените в празничните практики.
Накичените коне и надбягванията
По улиците на селото погледите привличат ездачите. Грижата за конете и накичването на амуницията са част от публичното им присъствие на празника, а конниците придружават движението на хората по време на събора.
На придружаващото изображение се виждат два бели коня с черна, украсена амуниция и жълто-оранжеви плетени украшения зад седлата. Вдясно жена седи на седлото с малко дете пред себе си, а вляво мъж язди втория кон. Масите стигат почти до самите животни, върху осветения калдъръм пред магазините.
Особено място на събора заемат конните надбягвания. Записът от 1992 г. описва организирани състезания с условия за участие и връчване на награди, в които ездачите препускали без седло. За немалко от по-младите участници надбягванията били основната причина да дойдат, а подготовката за тях продължавала от събор до събор.
Музикантските компании сред ездачите
Заедно с конниците се движели и музикантите. В архива за музикална култура на Северно Егейско море към Егейския университет се пази фотография от 1996 г., на която компания от тромпет, кларинет и даули (тъпан) придружава ездачи на Събора на бика. Същият архив съдържа и документ от 1995 г. с друг състав: кларинет и цигулка заедно с даули. Снимките запечатват конкретни музикални състави и позволяват да се види как различни инструменти са съжителствали на един и същи празник.
Медните духови инструменти имат свое място в тази музикална история. На снимка от празнично веселие на събора през 1953 г. се вижда тромбон редом със струнни и други инструменти, а по-стар документ, от 1950 г., показва оркестър с два тромбона. Някъде музикантите следват ездачите, другаде стоят сред компаниите гости, а кафенето и улицата се превръщат в продължение на веселбата.
Източници и литература
- Charalampi, T. (2024). Feasts in Lesbos: Highlighting the Social and Cultural Changes. International Journal of Humanities and Social Science, 14, 385–395.
- Håland, E. J. (2014). The Legend and Popular Festival of Agios (Saint) Charalampos, and its Parallels in the Wider Greek Context, Ancient and Modern. Folk Life, 52(1), 13–48.
- Håland, E. J. (2022). Bull Sacrifice and Communal Meal — Kesketsi: Pilgrimage at a Greek Saint’s Feast. Mediterranean Review, 15(2), 1–27.
- Ιωαννίδης, Χ. (1997). Το πανηγύρι του Αγίου Χαραλάμπους στην Αγία Παρασκευή Λέσβου: Το κουλμπάνι ως τελετουργική συγκρότηση της κοινοτικής ταυτότητος. Докторска дисертация, Егейски университет. Резюме в институционалното хранилище.
- Егейски университет, Αρχείο Μουσικού Πολιτισμού Βορείου Αιγαίου [Архив за музикална култура на Северно Егейско море]. [Компания придружава ездачи на Събора на бика, 1996]. Фотодокумент.
