Мраморен хоплит, известен като „Леонид“, ок. 480–470 г. пр.Хр., от акропола на Спарта. Археологически музей в Спарта. Отъждествяването с царя от Термопилите е условно.Картината е позната от училище. Древните елини се делели на четири големи племена – дорийци, еолийци, йонийци и ахейци, – и всяко от тях имало свой диалект, свои области и свой митичен родоначалник. Схемата е с античен произход и я откриваме още в текстове от VI и V век пр.Хр. Тя обаче има един проблем, който са забелязвали и самите древни: най-ранните запазени текстове на гръцката литература почти не я познават.
Какво казва Омир за древногръцките племена
„Илиада“ и „Одисея“ са най-старите гръцки литературни творби, с които разполагаме. По-ранни исторически построения ги поставяха твърде рано, дори в X век пр.Хр., а Херодот смятал, че Омир е живял около четиристотин години преди него. Днешната наука обикновено ги датира в VIII или в началото на VII век пр.Хр., като завършек на дълга устна традиция. Както и да се пресметне, между тях и света, който описват, лежат векове.
Нека направим едно просто преброяване. Еолийци като народ не се появяват никъде в епосите. Еол от „Одисея“ е господарят на ветровете и няма нищо общо с някакво племе. В „Илиада“ дорийци няма. В „Одисея“ те са споменати само веднъж, когато преоблеченият Одисей описва пред Пенелопа Крит като многоезичен остров, на който живеят ахейци, етеокритяни, кидони, пеласги и «Δωριέες τε τριχάϊκες» (Од. 19.177). Епитетът и днес се тълкува по различни начини. За дорийци в Пелопонес – нито дума. Омировата Спарта е градът на Менелай, един от Атридите.
А йонийците? Един стих. В битката край корабите, в XIII песен, се появяват «Ἰάονες ἑλκεχίτωνες», йонийците с дългите влачещи се хитони, редом с беотийци, локри, фтийци и епейци (Ил. 13.685). Няколко стиха по-нататък става ясно, че става дума за атиняните на Менестей. Тук името служи като название на местен отряд, равностойно на останалите в същото изброяване.
С ахейците е обратното. Името им се среща почти на всяка страница. Заедно с „данайци“ и „аргивци“ то обозначава цялата войска, която обсажда Троя. Омир обаче познава и една много по-тясна употреба. В Каталога на корабите, като изброява мъжете на Ахил от Фтия и Елада, той пише: «Μυρμιδόνες δὲ καλεῦντο καὶ Ἕλληνες καὶ Ἀχαιοί» (Ил. 2.684). Омировата Елада е област в Южна Тесалия, а елините – един от нейните народи.
Пеласги и елини у Тукидид и Херодот
Празнината е била забелязана още от историците на V век пр.Хр. В първата книга на своята „История“ Тукидид използва именно Омировото свидетелство, за да докаже, че името „елини“ се е разпространявало постепенно. То тръгнало от Елин, сина на Девкалион, и от неговите синове, които укрепили властта си във Фтиотида, и преминавало от град на град. Омир, отбелязва той, никъде не нарича елини всички заедно, а само последователите на Ахил. Не употребява и думата „варвари“, тъй като все още не е съществувало общо име, спрямо което да се определят другите.
Малко по-рано Херодот предлага по-смела версия. Според него дорийците от самото начало били елинско племе, много странствало, което се преселило от Фтиотида в Хестиеотида, оттам в Пинд, в Дриопида и накрая в Пелопонес. Йонийците, начело с атиняните, напротив, били с пеласгийски произход и научили гръцки по-късно (Херод. 1.56–58). За езика на пеласгите самият той признава, че може само да гадае.
Струва си да се види колко оскъден материал е стоял зад тази теория. В епосите пеласгите са разпръснато име: „Пеласгийски Аргос“ в Тесалия, Зевс Додонски, наричан Пеласгийски, пеласги на Крит и пеласги сред съюзниците на троянците. В ръцете на историците от V век тези спорадични споменавания се превръщат в име на цяло догръцко население. Изворите почти мълчат за това как точно са се наложили имената „Елада“ и „елини“ в периода между Омир и Херодот. Има обаче едно важно изключение.
Елин и синовете му: родословие, изграждано постепенно
Става дума за „Каталог на жените“ – генеалогичен епос, който древните приписвали на Хезиод и който е запазен само във фрагменти. Повечето изследователи го отнасят към VI век пр.Хр., макар датировката да е спорна. Там за първи път срещаме познатото родословие. Елин има трима сина – Дор, Ксут и Еол, а Ксут на свой ред става баща на Ахей и Йон. Четирите племена вече се побират в едно семейно дърво с общ прародител.
Неутрално това родословие не е било и Атина ясно го показва. В „Йон“ на Еврипид, поставен в годините на Пелопонеската война, Йон вече не е син на Ксут, а на Аполон и атинянката Креуза, докато Дор и Ахей са предвестени като бъдещи деца на Креуза и Ксут. Йонийците, а с тях и Атина, получават божествен произход и първенство. Дорийците, с други думи най-вече Спарта, стават по-малките братя в семейството.
На тази страна на нещата съвременната наука отделя голяма тежест. Джонатан Хол и други изследователи поддържат, че в архаичната епоха елинската идентичност е била хлабава и „агрегативна“. Аргосецът или милетецът се е чувствал преди всичко гражданин на своя полис или член на някое племе и много по-малко елин. Силното общо съзнание се оформя главно след Гръко-персийските войни, с противотежест във фигурата на „варварина“. Показателно е, че Херодот кара атиняните да определят елинството чрез общия произход, езика, светилищата и жертвоприношенията и общите нрави (Херод. 8.144). Това определение принадлежи на V век.
Диалектите като свидетели
Ако родословията са конструкции, диалектите са нещо по-осезаемо. Лингвистите различават в старогръцкия четири диалектни групи. Йонийско-атическият се е говорел по крайбрежието на Мала Азия, в Евбея и Атика, а еолийският – на Лесбос, в Беотия и Тесалия. Аркадо-кипърският е засвидетелстван в надписи от Аркадия и Кипър. Западната група включва дорийския и северозападните диалекти, като дорийски се е говорел в Лакония, Арголида, Коринтия, на Крит, на Родос и в колониите в Сицилия и Южна Италия.
Съответствието с племената работи доста добре за йонийците, еолийците и дорийците. Ахейците обаче отново не се вписват в схемата. Няма „ахейски“ диалект по начина, по който има дорийски. Аркадо-кипърският, оцелял в планинските части на Аркадия и в далечния Кипър, често се смята за отглас от езика на Пелопонес отпреди заселването на дорийците. Още по-назад стои микенският гръцки, познат от глинените плочки с Линеар Б (ок. 1400–1200 г. пр.Хр.) от Кносос, Пилос, Микена и Тива, дешифриран през 1952 г. от Майкъл Вентрис. Това са предимно счетоводни документи и списъци с имена и за племената те казват твърде малко.
Дорийци или ахейци? Случаят със Спарта
Според античната традиция дорийците слезли в Пелопонес заедно с потомците на Херакъл, Хераклидите, осемдесет години след Троянската война, както отбелязва Тукидид (1.12). Археологията не е открила следи от голямо, единно нашествие в края на микенския свят и въпросът кога и как са се установили дорийските общности остава отворен. Сигурно е, че в класическата епоха Спарта е смятана за дорийския град по преимущество.
И все пак един спартански цар е можел да отрече, че е дориец. Херодот разказва, че когато Клеомен I се изкачил на Атинския акропол около 508 г. пр.Хр., жрицата на Атина станала от трона си и му забранила да влезе в светилището, защото входът не бил позволен на дорийци. Той отвърнал: «ὦ γύναι, ἀλλ’ οὐ Δωριεύς εἰμι ἀλλ’ Ἀχαιός» (Херод. 5.72). Като Хераклиди, царските родове на Спарта се позовавали на произход, по-стар от народа, над който управлявали. Клеомен бил полубрат на Леонид, царя, който загинал при Термопилите през 480 г. пр.Хр.
На акропола на Спарта, при разкопките на Британската школа в Атина през 20-те години на XX век, е открит мраморният торс на хоплит с шлем и висок гребен, творба от около 480–470 г. пр.Хр., която днес е изложена в Археологическия музей в Спарта. Още отрано статуята е наречена „Леонид“. Отъждествяването е условно и не се опира на надпис или друго сигурно доказателство. При гипсовата отливка, подарена от Британската школа на Музея на класическата археология в Кеймбридж, е отбелязано, че близо до торса са намерени фрагменти от крак, щит и шлем и че по-голямата част от гребена е допълнение.
Едно име, което оцелява
От четирите имена най-любопитна е съдбата на онова, което Омир е използвал за всички. В историческата епоха Ахая се е наричала ивица по северното крайбрежие на Пелопонес, а Ахая Фтиотида – област в Южна Тесалия, близо до Омировата Фтия. Градовете на пелопонеската Ахая основават Ахейския съюз, който в елинистическата епоха се разпростира почти върху целия Пелопонес, докато през 146 г. пр.Хр. не е разпуснат от римляните. Когато през 27 г. пр.Хр. Август обособява Южна Гърция като отделна провинция, той ѝ дава името Ахая.
