Сценично представяне на традиционен танц: мъжко хоро на преден план, цигулка и акордеон в дъното. Кой е танцът, не е установено.В селата на Южна Каристия кавондоритикосът свързва местния танцов репертоар с музикална традиция, която по-късно се разпространява из цялото Егейско море, като запазва белези от стария начин на свирене на цамбуна. Мелодията може да се чуе и в изпълнението на цигуларя Никос Икономидис (2001) в архива на Домна Самиу. Недалеч оттам, в Андия по склоновете на планината Охи, е поддържана сфирията – предаването на речта чрез свирене за общуване от разстояние. Разгледани заедно, двете практики осветляват различни употреби на звука в селския свят на Южна Евбея: музиката съпровожда веселието, а свирканата реч служи на всекидневното разбирателство.
Двувременната пулсация и движението на кръга
Кавондоритикосът е в размер 2/4. Миранда Терзопулу в обяснителния си текст за архива на Самиу го описва като равно и живо кръгово хоро, при което танцьорите се хващат на кръст. Тя споменава още, че с напредването на веселието се вмъкват сатирични, понякога доста дръзки куплети. Записът е каталогизиран под заглавието Никос Икономидис (2001), а придружаващият го коментар на Терзопулу е от 2018 г.
При слушане е полезно размерът да се разграничава от мелодичното движение. Върху непрестанно повтарящата се двувременна пулсация изпълнителят разгръща фразите си с акценти и украси, които могат да направят свиренето по-плътно или по-устремно. Определението „асиметричен“ би внесло следователно объркване относно метричната организация на мелодията.
Цамбуната и тумбито
Цамбуната спада към гайдите. Музикантът духа в меха и като го притиска с ръка, подава въздух на звучащите тръбички, така че звукът тече без прекъсване. Конкретен инструмент е описан в записа Tsambouna (373) от сбирката на Центъра за изследване на гръцкия фолклор към Атинската академия: мехът е от козя кожа, а пробитите тръбички – от тръстика. Предметът е от Калимнос и дава пример за устройството на инструмента, но произходът му трябва да се разграничава от този на евбейските инструменти.
В по-стария съпровод на кавондоритикоса са засвидетелствани цамбуната и лирата, заедно с ударен инструмент, наричан тумбаки или даули. До непрекъснатия звуков поток на духовия инструмент ударите отмерват времето за танцьорите. По-късно цигулката и лаутото заемат централно място в изпълнението, както обяснява и коментарът към записа Никос Икономидис (2001).
В Капсала през 1976 г. Домна Самиу записва Тодорис Буюкос, който свири на „цамбуна със зурна“ – местен вариант с допълнителна басова тръба; самата тя го съпровожда на даули. Според архивната бележка Буюкос сам е изработил инструмента, научил занаята от дядо си. Записът е представен в пътеписа Евбея, Каристос.
От калианиотикоса до егейската цигулка
Пътя от местното свирене към по-широкото разпространение проследява изследването на Захариу – магистърска теза на Димитриос Захариу, защитена през 2021 г. в катедрата по музикални изследвания на Атинския университет. Резюмето ѝ локализира мелодията в арванитските села около Агиос Димитриос и Калиану, където тя е известна като „Калианиотикос“ и „Гайда“.
Музиката се гради от кратки фрази, които се нареждат една до друга и се съчетават в рамките на възможностите на по-старите инструменти. С прехода към цигулката част от това мотивно наследство се запазва, а към него се прибавят елементи, които позволяват по-широкият диапазон и различната техника на инструмента. Това е една от основните оси на тезата, както е представена в openarchives.gr.
Още през 1976 г. в Агиос Димитриос Самиу записва кавондоритикоса в изпълнение на две цигулки и лаута. Същият пътепис включва, редом със записите на цамбуна, арванитска песен и овчарска мелодия на флогера. Материалът от Евбея, Каристос отразява това съжителство в онзи период.
За утвърждаването на кавондоритикоса на Цикладите и по-широко в Егейско море допринасят мрежите на професионалните музиканти и звукозаписът. Университетската теза отбелязва и ролята на танцовите състави за запознаването на по-младите поколения с мелодията, както се посочва в резюмето ѝ в openarchives.gr.
Сфирията на Андия
В Андия, в Югоизточна Евбея, сфирията служи за общуване на разстояния, които обикновеният глас трудно преодолява. Тя се основава на говоримия гръцки език, чиито езикови разграничения и интонация предава чрез свирене. През 2019 г. практиката е вписана в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Гърция, а съответният запис описва използването ѝ от мъже и жени, най-вече при полската работа.
Опитният свирач може да предаде цели изречения. В фонетичните изследвания на Жулиен Мейер свирканата реч се разглежда като начин за предаване на езика в тясна честотна лента. От богатия акустичен сигнал на гласа се запазват подбрани белези, достатъчни, за да разпознае посланието свикналият събеседник. Разбирането предполага познаване на съответната практика и на езика, на който тя се основава, както обяснява научната статия в Cambridge Core.
Сходни форми на свиркана реч са регистрирани в твърде различни езикови общности по света. Сравнителният обзор на Мейер в Annual Reviews ги разглежда във връзка с езиците, които предават, и със средата на общуване, в която се е развила всяка от практиките.
Две традиции на едно място
Кавондоритикосът и сфирията могат да се разглеждат заедно като изрази на културата на Южна Каристия. Съседството им позволява културологичен прочит на звука в местния живот; пряка музикална или историческа зависимост на едната практика от другата остава недокументирана в източниците на статията.
Предаването на знанието следва конкретни човешки пътища. Буюкос е научил изработването на цамбуна от дядо си, според архивния материал Евбея, Каристос. За сфирията официалният запис отбелязва упадъка на всекидневната употреба и трудността тя да се предаде на младите, както и опитите за организирано обучение. През август 2015 г. Панайотис Дзанаварис обучава в цикъл от уроци шестима млади свирачи от района, както съобщава сайтът Нематериално културно наследство на Гърция.
