Богородица с Младенеца на трон в апсидата на „Света София“ в Солун; тронът и подножието прекъсват по-ранния надпис.В основата на конхата, там където черни букви пробягват по златната мозайка, тронът на Богородица прекъсва надписа и заема част от молитвата за утвърждаване на храма. Тъкмо от тази среща на образа с по-стария текст личи последователността на намесите в апсидата на църквата „Света София“ в Солун, където Богородица на трон с Христос заменя голям кръст. Следите му са запазени, едва забележими, в златния фон, както отбелязва Ефорията по старините на град Солун в описанието на мозаечната украса на паметника.
Сред обширната златна повърхност групата на Майката и Младенеца привлича погледа с фронталността на ликовете. По-надолу гънките на дрехите и неравномерното разположение на ръцете затрудняват разчитането на седящата фигура, особено в зоната между стъпалата на Христос и коленете на Богородица.
По-ранната украса и въпросът за датирането
С времето на Константин VI и майка му Ирина се свързва аниконичната мозаечна украса на олтарното пространство, с кръстовете и геометричните или растителните мотиви. Императорските монограми, заедно с монограма на епископ Теофил, дават хронологична опора за този етап, който Робин Кормак отнася към 780–797 г. Към същия декоративен ансамбъл той причислява големия кръст в конхата и надписите, придружавали златното поле.
Много по-несигурно остава датирането на Богородица на трон. В архивния запис за рисунка на апсидата Британската школа в Атина посочва XI век като вероятно време на подмяната на кръста. Към същия век изображението отнася и изследователската база данни на Университета в Съсекс, като отбелязва и предложение от литературата за IX век. Разминаването засяга самото датиране на Богородица с Младенеца, което затова трябва да се посочва със съответната резерва.
В своето изследване на мозайките в апсидата Кормак отдава особена тежест на навлизането на трона и подножието в ивицата с надписа: за да бъде поставена новата композиция, централната част на надписа е премахната. Наблюдението документира последователността на работите, без само по себе си да определя времето на подмяната.
Богородица от църквата „Света София“ в Солун в конхата
Голяма част от четвърт сферата, тоест от извитата повърхност, която покрива апсидата, остава свободна около централната фигура. От широкия нимб до обувките и подножието Богородица изпъква с ясен контур върху златото, а орнаменталните ленти следват архитектурната извивка и ограждат изображението.
Тъмният мафорий покрива главата и раменете, а златните му краища следват лицето и се спускат към торса. В страничните гънки се появяват червени повърхности, а долната част на одеждата заемат сини и тъмни тонове. Към коленете тъканта образува широки дъги, чиито прегъвания са изтеглени с тънки линии кубчета, без анатомията отдолу навсякъде да се долавя лесно.
Горе, пред торса на Майката, е изобразен Христос в златистожълти одежди с червени линии в гънките. Дясната Му ръка се протяга наляво от зрителя, а с лявата държи светъл, навит свитък. Върху рамото Му почива лявата ръка на Богородица; дясната е много по-ниско, под стъпалата Му, върху събраната тъкан в скута, и държи бяла кърпа.
Разстоянието между стъпалата на Младенеца и спуснатата ръка на Богородица прави това своеобразно разположение особено осезаемо, а в близкия план на композицията то се вижда още по-ясно.
Централната група на Богородица с Младенеца: лявата ръка на Богородица е на рамото на Христос, а дясната – ниско в скута.Встрани се показват червените възглавници със сини краища и части от украсения трон. От двете страни висят бели тъкани с тъмни линеарни шарки, а по основата се нижат дребни светли кубчета, подредени като редици скъпоценни украшения.
Моделировката на ликовете
Големите очи на Богородица, с тъмни зеници и подчертани контури, определят строгото изражение на лика. Над тях се извиват веждите, а удълженият нос получава светъл ръб сред топлите тонове на инкарната; малка и затворена остава устата, а червеното на устните се връща, по-наситено, по страните.
Ликът на Богородица в близък план, където се виждат извитите редове кубчета под очите и по шията.В близкия план работата на мозайкистите може да се проследи дори в дребните промени на посоката около клепачите. Под очите редовете оформят концентрични дъги и продължават към страните, а бели кубчета се събират по челото и около устата. Моделировката остава подчертано линеарна, цветовите зони запазват ясни граници, особено по дължината на носа и долната челюст. По шията, където се редуват светли и по-тъмни дъги, същата техника става още по-явна.
Главата на Христос с кръстчатия нимб, детайл от изображението на Богородица с Младенеца.По-закръглен е ликът на Христос, с големи очи и малка уста, а кестенявите кубчета на косата са подредени във вълнисти редове над челото. Главата е обградена от златен кръстчат нимб: трите видими рамена на кръста са изпълнени с бели кубчета, обрамчени от червени и зелени редове, които изпъкват върху тъмния мафорий.
Извитата клонка и надписът
По основата на конхата минава лентата със златна извиваща се клонка на зелен фон, чиито извити филизи завършват с бръшлянови листа. Тънки бели ивици ограничават орнаменталната зона, над която следва надписът с черни букви, приспособен към извивката на апсидата.
Текстът е предаден с разкрити съкращения в кръгли скоби, а квадратните скоби отбелязват възстановяването на изгубената централна част:
Κ(ύρι)ε ὁ Θ(εὸ)ς τῶν π(ατέ)ρων ἡμῶν στερέωσον τὸν οἶκον τοῦτον ἕως τῆς συντελεί[ας τοῦ αἰῶνος ἀσάλευ]τον πρὸς δόξαν σὴν καὶ τοῦ μονογενοῦ(ς) σου Υ(ἱο)ῦ καὶ τοῦ Παναγίου σου Πν(εύμα)τος.
Превод
Господи, Боже на отците ни, утвърди този дом непоклатим до свършека на века, за Твоя слава и на Твоя Единороден Син, и на Твоя Пресвят Дух.
Молитвата за утвърждаване на храма придава на надписа литургичен характер, а формулировката ѝ препраща към молитвите при освещаването на храм. По средата на хода му, точно там, където се възстановява споменаването на свършека на века, днес се вклинява подножието на фигурата на трона, а буквите се появяват отново вдясно от него, малко над растителната украса.
