Към съдържанието

Влизането в Йерусалим в църквата „Свети Апостоли“ в Солун

T. M. PafilisВизантийско и поствизантийско изкуствоВизантийски мозайки

Споделяне
Мозайката „Влизане в Йерусалим“ в църквата „Свети Апостоли“ в Солун: Христос на сиво животно, множеството при портата на Йерусалим и деца, които постилат платове по пътя.
Влизане Господне в Йерусалим (Цветница), мозайка в северната половина на западния свод, църква „Свети Апостоли“, Солун, първата третина на XIV век.

В северната половина на западния полуцилиндричен свод на църквата „Свети Апостоли“ в Солун е запазена мозайката на Влизането Христово в Йерусалим, на гръцки Ваиофорос. Срещу нея, в южната половина, се намира Преображение. Изображението принадлежи към украсата, която се приписва на константинополския патриарх Нифонт I и по традиция се датира в годините на неговото патриаршество (1310–1314). Дендрохронологичният анализ на дървените елементи на храма е довел обаче и до по-късно предложение за неговото изграждане — около 1329 г. или малко след това. Заедно с другите сцени от Додекаортона, цикъла на дванадесетте велики празника, Влизането е било предназначено за горната зона на наоса, над каменния корниз, който минава на височината на импостите на колоните. Базата данни Mosaic на Университета в Съсекс отбелязва тези сцени в сводовете на раменете на кръста, по арките и на западната стена.

Златният фон е свален почти изцяло и на негово място днес се простира охреннокафява повърхност, в голяма степен покрита с мазилката на по-нова реставрация. Върху нея фигурите, скалите и сградите задържат своите тесери като островчета, с неравни краища там, където разрухата ги е проглождала. Дори нимбът на Христос, лишен от златото си, се чете само като по-тъмен диск около главата.

Два епизода в планински пейзаж

При подреждането на сюжета мозайкописецът е следвал по-стари византийски образци, които са продължили да живеят и в палеологовите изображения. Запазил е двете групи, които византийската иконография е утвърдила за тази сцена. Първата е Иисус със своите спътници, на път към града; втората — множеството, което излиза да Го посрещне. Самата схема обаче той е преработил със собствена изобретателност. Едно косо, тъмно очертано възвишение на терена се издига от краката на животното до центъра на изображението и разделя пейзажа на две части. Така двете групи стъпват на различни нива на едно и също планинско пространство.

Горе вляво се издига Елеонската планина, скалист връх с бели отблясъци по ръбовете. В края ѝ, по-ниско, сграда с плосък корниз би могла да обозначава Витфагия, която евангелист Матей (21:1) и евангелист Марко (11:1) споменават малко преди влизането. Вдясно, почти по цялата височина на композицията, се простира Йерусалим. Изграждат го стени с кули и арковидни отвори, покриви с червени керемиди, сводести обеми, натрупани един над друг, и сгради, които показват едновременно фасадата и страната си. В центъра на града господства кръгла постройка с барабан и оребрен купол. Светлите тесери на архитектурата — бели, сиви и в охрени тонове — внасят светлина в горната дясна част на композицията.

Христос и Неговите спътници

Христос седи странично върху животното. Тялото Му е обърнато към зрителя, а погледът — надясно, към града. Облечен е в тъмносин химатий, който пада на тежки гънки върху коленете. С лявата ръка държи затворен свитък, опрян на бедрата. Дясната, която е отляво за зрителя, е протегната встрани, с пръсти, наведени надолу. Животното, светлосиво, почти бяло, завива по спускащия се път надолу вляво, с глава, сведена между предните крака. В моделировката му личи особено старание: редовете тесери следват извивките на мускулите по краката и задницата, а светлината по козината е предадена с бели линии, които се пречупват върху сивото.

Над животното и до Христос се струпва група мъже. Тя съответства на учениците. Според Матей (21:6–7) двама от тях довели ослицата и осличето и сложили върху тях дрехите си. Отпред стои Петър, плътно загърнат в охрен химатий със златисти отблясъци, с наведена глава и ръце, събрани пред себе си. До него по-млада фигура в светла дреха поднася ръка към лицето си. Зад тях се показват брадати мъже, единият в светъл химатий, засенчен със сини гънки. Главите се застъпват, така че от някои лица в дълбочина се различава само горната част.

Множеството при градската порта

Множеството на евреите излиза от сводестата порта вдясно. Начело върви старец със сива брада, загърнат в зеленикавосин химатий, с тяло, наклонено напред. Той протяга към Христос ръка с длан, обърната нагоре. Зад него стои мъж в червеникав химатий, а до него друг, в тъмнокафява дреха, държи тънък зелен клон. В дълбочина главите се умножават, голобради младежки лица сред брадати, докато групата се изгуби в отвора на портата. Над главите им се различават тънки зелени стебла. Тези клонки, ваиите, са дали името на празника. Йоан (12:13) пише, че хората „взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат“.

Деца по пътя и на дървото

Между двете групи, над главите на учениците, се издига дърво с тъмна шума. Шумата е запазена на места в гъсти туфи, с празнини помежду им. В клоните му се различават две деца, едното по-високо, другото наведено почти хоризонтално по протежение на клон. Трето, по-ниско, протяга ръка към листата. Долу пътят се спуска косо към долния ляв ъгъл като светла ивица от плътно наредени сиви и бели тесери. Върху него две деца се навеждат и постилат платове, единия охреножълт, другия червеникав. Малко по-нагоре се появява трето дете до тънките зелени клонки. Матей пише: „А множество народ постилаше дрехите си по пътя, други пък сечаха клони от дърветата“ (21:8). В мозайката тези действия извършват децата. Малко по-нататък в разказа си евангелистът споменава деца, които викат в храма: „Осана на Сина Давидов!“ (21:15).

Тъкмо в тази долна част на изображението след зимата достига естествената светлина от прозорците на купола. Йоанис Илиадис в своето изследване на осветлението на храма описва следното явление. Около девет часа сутринта лъчите падат първо върху западната вътрешна повърхност на барабана на купола, а след това върху северозападния пандантив. Няколко минути по-късно те преминават в северната половина на западния свод и пробягват по долната част на Влизането в Йерусалим. През лятото, около 6.50 ч. сутринта, лъчите осветяват най-напред евангелист Марко. Докато слънцето се издига, светлината се измества в южната половина на свода и огрява тримата ученици в долната част на Преображение.

Изгубеното злато и майсторите

Мозаечната украса, изглежда, е останала незавършена. Прекъсването на работата е свързвано с отстраняването на Нифонт от патриаршеския престол. Конхата на апсидата, изглежда, е останала неукрасена, докато олтарът пази стенописи, приписвани на игумен Павел, втория ктитор на храма. Когато църквата е превърната в джамия, между 1520 и 1530 г., изображенията са покрити с мазилка; златният фон вече е бил свален почти изцяло. Мария Яковлева отбелязва мнението, че златото най-вероятно са свалили християни, тъй като фигуралните сцени са запазени грижливо. Мозайките са реставрирани през 1952 г. от Фотис Захариу, а нови работи са извършени през 2002–2004 г. Църквата е сред Раннохристиянските и византийските паметници в Солун, вписани през 1988 г. в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Съответният запис я причислява към паметниците на Палеологовия ренесанс и споменава укрепването на мозайките ѝ.

За произхода на майсторите мненията се разминават. Както обобщава Мария Яковлева, Андреас Ксингопулос приписва мозайките на местна солунска работилница. Пол Ъндъруд твърди, че са дело на майстори от Константинопол, и това становище по-късно надделява. Някои изследователи дори смятат, че същата столична работилница е работила и в манастира Хора. Самата Яковлева предлага по-предпазлива позиция. Тя се опира на изразителната пластичност на фигурите, на архаизиращия характер на украсата и преди всичко на студения, мек, сребристосив колорит, който се отличава от по-тъмните и плътни цветове на Хора. Заключението ѝ е, че някои от майсторите може да са били местни. Във Влизането в Йерусалим сивото се връща в множество степени — в животното, в химатиите на спътниците, в пътя и в камъните на града. До кулите на Йерусалим, при горния десен край, още се различават няколко златни тесери от някогашния златен фон.

Извори и литература

  • Iliadis, I. (2009). The Church of the Holy Apostles in Thessalonike: A study of the natural light. Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik, 59, 95–105.
  • UNESCO World Heritage Centre. Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika (№ 456).
  • University of Sussex, Sussex Centre for Byzantine Cultural History. Holy Apostles (Thessaloniki). База данни Mosaic.
  • Yakovleva, M. (2016). Мозаики церкви свв. Апостолов в Фессалонике: проблемы иконографии, стиля и происхождения мастеров. Вестник РГГУ. Серия «Философия. Социология. Искусствоведение», 1, 127–139.

Споделете статията

Цитиране на статията

Как да цитирате тази статия

Chicago

Pafilis, T. M. „Влизането в Йерусалим в църквата „Свети Апостоли“ в Солун“. Гръцка енциклопедия, 21 ноември 2026 г. https://www.elpedia.gr/bg/vlizane-v-ierusalim-tsarkvata-sveti-apostoli-solun/.

APA

Pafilis, T. M. (2026, 21 ноември). Влизането в Йерусалим в църквата „Свети Апостоли“ в Солун. Гръцка енциклопедия. https://www.elpedia.gr/bg/vlizane-v-ierusalim-tsarkvata-sveti-apostoli-solun/

MLA

Pafilis, T. M. „Влизането в Йерусалим в църквата „Свети Апостоли“ в Солун“. Гръцка енциклопедия, 21 ноември 2026 г., https://www.elpedia.gr/bg/vlizane-v-ierusalim-tsarkvata-sveti-apostoli-solun/.

Harvard

Pafilis, T. M. (2026) „Влизането в Йерусалим в църквата „Свети Апостоли“ в Солун“, Гръцка енциклопедия, 21 ноември. Достъпно на: https://www.elpedia.gr/bg/vlizane-v-ierusalim-tsarkvata-sveti-apostoli-solun/.