Към съдържанието

Притчата за милосърдния самарянин в манастира Филантропинон

T. M. PafilisВизантийско и поствизантийско изкуствоВизантийски стенописи

Споделяне
Стенопис на милосърдния самарянин. Демони бият пътника, а самарянинът с нимб го превързва, носи го на раменете си и плаща на гостилничаря.
Притчата за милосърдния самарянин, стенопис от 1542 г. на северната страна на олтарния свод, католикон на манастира Филантропинон, остров Янина.

На северната страна на олтарния свод, в католикона „Свети Николай“ на манастира Филантропинон на остров Янина, притчата за милосърдния самарянин се разгръща в дълъг и тесен фриз. Фризът се чете отляво надясно, от портата на укрепен град до гостилницата, а последователните епизоди от разказа на Лука (10:30–35) се свързват в един и същ скалист пейзаж. Той принадлежи към втория етап от изписването на храма, този от 1542 г., както го отбелязва архивът на Аристотелис Менцос към Аристотелевия университет в Солун. Четири пъти самарянинът се появява отново, с лика на Христос, а до главата на пътника, който попаднал на разбойници, е изписано името Адам.

Манастирът Филантропинон и трите етапа на неговите стенописи

През 1291/92 г. Михаил Филантропин, потомък на знатен византийски род с произход от Константинопол, обновил църквата „Свети Николай“, както съобщава надписът над входа на католикона. Манастирът е известен и като Манастира на Спанос. Намира се в югозападния край на острова, на възвишение, по-високо от другите манастири край езерото, до манастира Дилиос. Той е част от малко монашеско средище от седем обители, което преживява разцвета си през XVI в., когато Янина се превръща в главен културен и стопански център на Северозападна Гърция, както отбелязва посветената на него страница на Университета в Янина.

Католиконът, еднокорабна базилика, е изписан на три етапа в рамките на около три десетилетия. Първата украса датира най-вероятно от 1531/32 г. и се свързва с инициативата на йеромонах Неофит Филантропин. Зографът ѝ остава неизвестен. В този етап Миртали Ахимасту-Потамиану разпознава първия шедьовър на местната епирска школа. В своето изследване върху монументалната живопис от XVI в. тя противопоставя тази школа на по-сдържаните, затворени композиции на Теофан Критски и приписва на епирските зографи „силно усещане за драматичното“ и „повествователно красноречие“.

Десет години по-късно, през 1541/42 г., игумен Йоасаф Филантропин обновил храма. Дървените покриви на наоса и притвора били заменени със сводове, а иконографската програма, вярна на стила на първия етап, се разпростряла по тимпаните, арките, сводовете и по-голямата част от притвора. И тази живопис не е подписана. Университетът в Янина я приписва на Франгос Кателанос. Харикля Килаку, в изследване върху работилницата на Контарис, препраща към Манолис Хадзидакис и Евгения Дракопулу, които му приписват стенописите в свода на наоса, в тимпаните на стените и в горната част на притвора. Тя отбелязва обаче, че изследователите не са единодушни относно авторството на някои от ансамблите, които му се приписват. За олтарния свод, където се намира притчата, нито един от двата източника не говори изрично.

През 1560 г. трите екзонартекса са издигнати из основи и изписани. Университетът в Янина назовава тук тиванските зографи Франгос и Георгиос Контарис. Ахимасту-Потамиану ги свързвала с манастира по-предпазливо, като „най-вероятно“ автори на живописта от онази година.

От градската порта до гостилницата

Разказът започва от град със зъбери, в който се издига сграда с купол. В тъмния отвор на портата, на тесни редове, е изписано началото на стиха за човека, който слизал от Йерусалим за Йерихон. Точно отдолу, изправена пред крепостната стена, стои фигура с червено наметало върху зелен хитон с бродирана яка. На къдравата си коса носи венец от листа и държи тънко стебло, което горе завършва с малко снопче листа. Мястото ѝ под надписа сочи пътника преди бедата, още облечен и още на крака.

До него избухва насилието. Четири тъмни фигури обграждат мъж с бледо лице, който отмята глава назад. Някои вдигат тояги, други го сграбчват и дърпат дрехата му. Разбойниците от Евангелието са станали демони. По-горе, зад хълм, група сходни фигури се отдалечава с червената дреха, а една от тях държи тояга, извита на върха. До тях надписът говори за съблечването, ударите и оттеглянето на разбойниците. Мъжът остава на земята, по гръб под краката на нападателите, с голо тяло, осеяно с тъмни петна от рани, и бяло платно около кръста. В долния ляв ъгъл стихът завършва с думите, че го оставили полумъртъв.

Над сцената, между стръмни скали, минават свещеникът и левитът, всеки със свой надпис, и двамата с нимб. Свещеникът носи дреха с богато украсена лента на гърдите, държи дланите си отворени и свежда поглед. Левитът е с дълга, разчорлена коса и гъста брада, а дрехата му е предадена с фактура, която напомня козина. Нимбовете на лица, които разказът въвежда само за да ги покаже как отминават, се обясняват най-вероятно с алегоричното тълкувание, което разкрива името на ранения.

От средата нататък композицията принадлежи на самарянина. Първо той се навежда ниско от склона към мястото, където лежи раненият, и в нимба му се различават раменете на кръста. Веднага след това, коленичил, хваща с едната ръка китката на мъжа, а с другата накланя тъмен съд, от който излива течност върху лицето му. Главата на ранения вече е увита в бяло платно, а брадата му е посивяла. Тъмният химатий на самарянина се пречупва в ъгловати гънки с бели светлини и се издува на гърба му, много по-обемен, отколкото би изисквала позата.

В третия епизод той го носи на раменете си. Главата на ранения се накланя до неговата, голата ръка виси надолу, а зад самарянина се подават краката, превързани с бинтове. Животно не е изобразено никъде, макар надписът по-горе, между една кула и гостилницата, да говори за добичето, на което самарянинът качил ранения. Гостилницата е двуетажна сграда с арковидни отвори и керемиден покрив, а червено платно е опънато от покрива ѝ до кулата отсреща. Пред нея самарянинът, вече изправен, дава на гостилничаря монетите от разказа. В долния десен ъгъл раненият седи полулегнал на легло, с превръзки на главата, ръцете и краката.

Така един и същ човек се появява шест пъти, а самарянинът – четири. Рамки, които да разделят епизодите, няма. Разграничават ги гребените на скалите, постройките и надписите.

Адам по пътя за Йерихон

Името е изписано два пъти до главата на мъжа: първия път, когато лежи изоставен под краката на демоните, втория, когато самарянинът излива върху него елея и виното. Отъждествяването има дълга предистория в тълкуването на притчата. Ориген, в 34-та от своите Беседи върху Евангелието от Лука, предава обяснението на един от презвитерите. Според него слизащият човек е Адам, Йерусалим е раят, Йерихон – светът, а разбойниците – враждебните сили. Свещеникът е Законът, левитът – пророците, а самарянинът – Христос. Раните означават непослушанието, добичето – тялото Господне, а гостилницата, която приема всеки, който иска да влезе, – Църквата. Обещанието на самарянина, че ще се върне, означава Второто пришествие.

Няколко от тези точки са станали видими в стенописа. Разбойниците са изобразени като демони, самарянинът носи кръстат нимб, а раненият се казва Адам. По същата логика нимбовете на свещеника и на левита стават разбираеми, ако двете фигури се четат, както в алегорията, като Закона и пророците.

По-малко сигурна е връзката с липсата на животното. Надписът споменава добичето, но изображението показва самарянина да носи сам Адам на раменете си. Тъй като алегорията отъждествява животното с тялото Господне, живописта сякаш слива двете в една фигура. Това тълкувание се опира единствено на сравнението между образ и текст и не произтича от някакво свидетелство за намеренията на зографа или на игумен Йоасаф.

Надписите от Евангелието от Лука

Девет надписа придружават епизодите с думите на Евангелието, всеки до сцената, която пояснява. Върху тъмния фон са изписани с бели букви, а върху светлите повърхности на скалите – с тъмни. На две места е добавено името на Адам. Зографът преписва свободно. Глаголът κατέβαινεν е изписан фонетично като ΚΑΤΕΒΕΝ на портата и ΚΑΤΕΒΕΝΕΝ в стиха за свещеника, в който липсва и δέ. Причастието ἐκδύσαντες става лична глаголна форма (ΕΞΕΔΥΣΑΝ). Стихът за левита е съкратен и пропуска както израза за мястото, където стигнал, така и думите καὶ ἰδών. На вратата на гостилницата се чете сумата, която самарянинът дал на гостилничаря: два динария.

Транскрипцията е дадена с главни букви, без придиханията и ударенията, отбелязани в оригинала. Съкращенията са разкрити в кръгли скоби, а несъвършено различимите букви са допълнени в квадратни скоби. Надписите следват реда на четене на композицията.

  1. На градската порта
    ΑΝ(ΘΡΩΠ)ΟΣ ΤΙΣ ΚΑΤΕΒΕΝ ΑΠΟ Ι(ΕΡΟΥΣΑ)ΛΗΜ ΕΙΣ ΙΕΡΙΧΩ
  2. Над демоните
    Κ(ΑΙ) ΛΗΣΤΑΙΣ ΠΕΡΙΕΠΕΣΕ ΟΙ Κ(ΑΙ) ΕΞΕΔΥΣΑΝ ΑΥ(ΤΟ)Ν Κ(ΑΙ) ΠΛΗΓΑΣ ΕΠΙΘΕΝΤΕΣ ΑΠΗΛΘΟΝ
  3. Долу вляво
    ΑΦΕΝΤΕΣ ΗΜΙΘΑΝΗ ΤΥΓΧΑΝΟΝΤΑ
  4. Над свещеника
    ΚΑΤΑ ΣΥΓΚΥΡΙΑΝ ΙΕΡΕΥΣ ΤΙΣ ΚΑΤΕΒΕΝΕΝ ΕΝ ΤΗ ΟΔΩ ΕΚΕΙΝΗ Κ(ΑΙ) ΙΔΩΝ ΑΥ(ΤΟ)Ν ΑΝΤΙΠΑΡΗΛΘΕΝ
  5. До левита
    ΟΜΟΙΩΣ ΔΕ Κ(ΑΙ) ΛΕΥΙΤΗ(Σ) ΑΝΤΙΠΑΡΗΛΘΕ
  6. По скалите в средата
    ΣΑΜΑΡ(ΕΙ)ΤΗΣ ΔΕ ΤΙΣ ΟΔΕΥΩΝ ΗΛΘΕ ΚΑΤ ΑΥ(ΤΟ)Ν Κ(ΑΙ) ΙΔΩΝ ΑΥ(ΤΟ)Ν ΕΣΠΛΑΓΧΝΙΣΘΗ
  7. Точно отдолу
    Κ(ΑΙ) ΠΡΟΣΕΛΘΩΝ ΚΑΤΕΔΗΣΕ ΤΑ ΤΡΑΥΜΑΤΑ ΑΥ(ΤΟ)Υ ΕΠΙΧΕΩΝ ΕΛΑΙΟΝ Κ(ΑΙ) ΟΙΝΟΝ
  8. Между кулата и гостилницата
    ΕΠΙΒΑΣΑΣ ΔΕ ΑΥ(ΤΟ)Ν ΕΠΙ ΤΟ ΙΔΙΟΝ ΚΤΗΝΟΣ
  9. На вратата на гостилницата
    ΕΔΩΚΕΝ ΤΩ ΠΑΝΔΟΧ[ΕΙ] ΔΥΟ ΔΗΝΑΡΙΑ
  10. До главата на ранения
    ΑΔΑ[Μ] и ΑΔΑΜ

Превод на български

Преводът обхваща надписите на изображението, тоест откъси от Лука 10:30–35 и двете изписвания на името на Адам, по реда на транскрипцията.

  1. Един човек слизаше от Йерусалим за Йерихон.
  2. И попадна на разбойници, които го съблякоха и, като го изпонараниха, си отидоха,
  3. оставяйки го полумъртъв.
  4. Случайно един свещеник слизаше по този път и, като го видя, отмина.
  5. Също и един левит отмина.
  6. А един самарянин, като пътуваше, дойде до него и, като го видя, смили се.
  7. И като се приближи, превърза раните му, като ги поля с елей и вино.
  8. И като го качи на своето добиче…
  9. Даде на гостилничаря два динария.
  10. Адам, два пъти.

Извори и библиография

  • Аристотелев университет в Солун, Архив „Аристотелис Менцос“. Monastery of Agios Nikolaos of Philanthropinoi, Lake Pamvotida, Ioannina, Greece: Interior, The good Samaritan, sanctuary vault, north side (1542). BYZART Project.
  • Αχειμάστου-Ποταμιάνου, Μ. (1992). Ζητήματα μνημειακής ζωγραφικής του 16ου αιώνα. Η τοπική ηπειρωτική σχολή. Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 16, 13–32.
  • Κοιλάκου, Χ. (2001). Επισήμανση τοιχογραφιών του εργαστηρίου των θηβαίων ζωγράφων Γεωργίου και Φράγκου Κονταρή στην περιοχή της γενέτειράς τους. Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 22, 191–208.
  • Университет в Янина, Катедра по история и археология. St Nicholas Monastery (Philanthropene Monastery).

Споделете статията

Цитиране на статията

Как да цитирате тази статия

Chicago

Pafilis, T. M. „Притчата за милосърдния самарянин в манастира Филантропинон“. Гръцка енциклопедия, 21 ноември 2026 г. https://www.elpedia.gr/bg/pritchata-za-milosardniya-samaryanin-manastir-filantropinon/.

APA

Pafilis, T. M. (2026, 21 ноември). Притчата за милосърдния самарянин в манастира Филантропинон. Гръцка енциклопедия. https://www.elpedia.gr/bg/pritchata-za-milosardniya-samaryanin-manastir-filantropinon/

MLA

Pafilis, T. M. „Притчата за милосърдния самарянин в манастира Филантропинон“. Гръцка енциклопедия, 21 ноември 2026 г., https://www.elpedia.gr/bg/pritchata-za-milosardniya-samaryanin-manastir-filantropinon/.

Harvard

Pafilis, T. M. (2026) „Притчата за милосърдния самарянин в манастира Филантропинон“, Гръцка енциклопедия, 21 ноември. Достъпно на: https://www.elpedia.gr/bg/pritchata-za-milosardniya-samaryanin-manastir-filantropinon/.