Светите Нерей и Ахилий: свидетелствата и преданието за Домитила

Светите мъченици Нерей и Ахилий са свързани с едно от най-значимите християнски гробища на Рим – катакомбите на Домитила на Виа Ардеатина, където почитта към гробовете им е получила публичен израз още през IV век, докато сведенията за предишния им живот остават оскъдни. В по-късния агиографски разказ те се явяват слуги на жена от императорския род, Флавия Домитила, с която споделят изгнанието и предаността към християнската вяра; най-старото запазено свидетелство обаче ги поставя в редиците на римската армия.

От това разминаване произтича основният исторически въпрос: как се е оформила общата им история, щом всичко, което знаем, идва от текстове от различни епохи, писани за различни нужди на църковната общност?

Надписът на папа Дамас

По времето на папа Дамас I, между 366 и 384 г., в чест на двамата мъченици е съчинена латинска епиграма, поставена на мястото на погребението им, която описва обръщането им чрез езика на военната служба. Според текста двамата мъже изпълнявали сурови задължения, като от страх се подчинявали на заповедите на един тиранин, докато приемането на християнската вяра не ги накарало да напуснат лагера и да захвърлят оръжието заедно с отличителните знаци на службата си.

Дамас отдава особена тежест на тази промяна в поведението им: предишното подчинение на властта отстъпва място на изповядването на Христос. Сведението позволява да се различи старо ядро на преданието – войници, които сменят вярата си и престават да служат, – но не съобщава нито името на императора, нито определена дата на смъртта им.

Фрагменти от мраморния надпис са открити при разкопките през XIX век, а пълният текст на стихотворението е запазен и в ръкописни сборници, което позволява материалната находка да се изследва заедно с писмената ѝ традиция.

Кога са живели и къде са почитани

Датирането на мъченичеството около 98 г., повтаряно в някои по-нови жития, зависи от разказа, който свързва двамата светци с Домитила и с времето на Домициан и Траян. Тъй като най-старият надпис не назовава гонителя, тази дата трябва да се разглежда като елемент на определено предание, с различна степен на сигурност от съществуването и почитането на самите мъченици.

В археологическото описание на Папската комисия по свещена археология за по-вероятна се смята връзката им с гонението на Диоклециан, около 304 г., а голямата гробищна базилика се отнася към времето на папа Сириций, края на IV век. С колони, които разделяли пространството на три кораба, и с апсида, завършваща централния кораб, сградата показва какъв размах е придобило култовото присъствие на мъчениците в гробището.

При разкопките на Джовани Батиста де Роси през 70-те години на XIX век е открит и релеф с изображение на екзекуцията на Ахилий върху малка колона, с надпис, който позволява разпознаването му. Съчетанието на име и образ има особено значение, защото свързва конкретно лице с монументалното оформление на мястото, независимо от подробностите, добавени по-късно в житието му.

Деянията и връзката с Домитила

На по-късен етап, вероятно през V или VI век, се оформя пространното Мъченичество на Нерей и Ахилий, познато в латинска и гръцка традиция, в което историята им е вплетена в по-широка мрежа от личности от ранното римско християнство. Деянията на мъчениците представят двамата като скопци, постелници на Домитила, кръстени от апостол Петър, които я насърчават да се посвети на девството и да се откаже от замисления брак с Аврелиан.

Следват заточението на остров Понтия, днешната Понца, и сблъсъкът с отхвърления годеник, като разказът се преплита с други мъченически истории и с предания около Петър. Девственото посвещение на Домитила заема тук централно място, тъй като от него произтичат натискът и решенията, които водят към развръзката на мъченичеството.

Отдалечеността във времето от събитията и сложният литературен строеж изискват предпазливост, когато Деянията се използват като биографски извор. Те все пак остават съществено свидетелство за начина, по който по-късните християнски общности са разбирали посвещението и са свързвали отделни места на памет в Рим.

Проблемът за самоличността на Флавия Домитила

За Домитила има и свидетелство извън Деянията: Евсевий Кесарийски в своята „Църковна история“ съобщава, че някоя си Флавия Домитила, племенница на консула Флавий Климент, била заточена на Понтия заради свидетелството си за Христос. Сведението е записано в началото на IV век и се отнася към времето на Домициан, без в съответния пасаж да споменава Нерей и Ахилий.

Това разграничение трябва да се запази, особено когато съкратените жития сливат роднини от династията на Флавиите и превръщат Флавий Климент в годеник на светицата. В самите Деяния, както ги обобщава научният каталог на NASSCAL, годеникът се нарича Аврелиан, така че заместването му с Климент внася допълнително объркване между изворите.

Църковната памет

В Римокатолическата църква светите Нерей и Ахилий се почитат на 12 май, с незадължителна памет в общия римски календар. Древността на почитта към тях се потвърждава и от 28-ата беседа върху Евангелието на свети Григорий Двоеслов, произнесена в храма на мъчениците на празника им, без проповедникът да добавя конкретни биографични данни.

В славянската проложна традиция възприемането на същата памет поема своеобразен път: средновековни текстове, позовавайки се на беседата на Григорий, предават имената в изменен вид като Йеремий и Архилий. Под тези имена паметта е вписана на 6 април – факт, който трябва да се привежда с конкретния му произход от Пролога, вместо да се представя като единна календарна практика на цялата Православна църква.

От римското предание към живописта

Общото присъствие на Домитила и двамата мъченици изтъква Кристофоро Ронкали, наричан Помаранчо, в платното, рисувано около 1598–1599 г. за църквата „Санти Нерео е Акилео“ в Рим. В центъра стои светицата с корона и палмова клонка между две мъжки фигури, а по-горе ангели държат венци, отклонявайки погледа от земното изпитание към небесното признание на мъченичеството.

При Рубенс, през 1608 г., същата група придобива различна динамика – жестовете и богатите гънки на одеждите свързват фигурите под множество ангели. Творбата за църквата „Санта Мария ин Валичела“ принадлежи към по-късния живот на преданието в изобразителното изкуство, от което художникът заимства вече оформена група светци, без това групиране да е самостоятелно историческо доказателство за общата им дейност.

В по-ранната композиция на същия майстор, от 1606–1607 г., съхранявана в Музея на Гренобъл, Домитила и двамата мъченици се включват в по-широко събрание около свети Григорий, под образа на Богородица с Младенеца. Изборът на лицата е свързан с мощите, пазени в римската църква, за която е била предназначена картината, а погледите и движението на телата водят зрителя към горната част, където образът е обграден от ангели и растителна украса.

Извори и литература

• Burke, T. (2024). „Acts of Nereus and Achilleus“. e-Clavis: Christian Apocrypha, NASSCAL.
• Евсевий Кесарийски. Църковна история, III, 18. Английски превод Arthur Cushman McGiffert, под ред. на Philip Schaff, Nicene and Post-Nicene Fathers, втора серия, т. 1 (1890). Christian Classics Ethereal Library.
• Istituto Centrale per il Catalogo e la Documentazione. „I Santi Nereo, Achilleo e Domitilla“. Catalogo generale dei Beni Culturali, № 1201030011.
• Musée de Grenoble. „Saint Grégoire pape, entouré de saints et de saintes, vénérant l’image miraculeuse de la Vierge à l’Enfant, dite de Santa Maria in Vallicella“. Научно представяне на творбата на Рубенс, 1606–1607.
• Pontifical Commission for Sacred Archaeology. „Catacombs of Domitilla“. Раздел от представянето на римските катакомби.
• University of Oxford (2018). „E07153: Latin poem by Pope Damasus, for an inscription commemorating Nereus and Achilleus“. The Cult of Saints in Late Antiquity, запис E07153.
• Зайцев, Д. В. (2022). „Нерей и Ахилий“. Православная энциклопедия, т. 49, с. 32–34.