Светите Нерей и Ахилий: свидетелствата и преданието за Домитила

Света Домитила със светите Нерей и Ахилий, палмови клонки и ангели в картина на Рубенс.
Питер Паул Рубенс (1577–1640), „Света Домитила със светите Нерей и Ахилий“, 1608. Масло върху шисти, 425 × 280 см. Църква „Санта Мария ин Валичела“ (Киеза Нуова), Рим.

Светите мъченици Нерей и Ахилий са свързани с едно от най-значимите християнски гробища на Рим – катакомбите на Домитила на Виа Ардеатина, където почитта към гробовете им е получила публичен израз още през IV век, докато сведенията за предишния им живот остават оскъдни. В по-късния агиографски разказ те се явяват слуги на жена от императорския род, Флавия Домитила, с която споделят изгнанието и предаността към християнската вяра; най-старото запазено свидетелство обаче ги поставя в редиците на римската армия.

От това разминаване произтича основният исторически въпрос: как се е оформила общата им история, щом всичко, което знаем, идва от текстове от различни епохи, писани за различни нужди на църковната общност?

Надписът на папа Дамас

По времето на папа Дамас I, между 366 и 384 г., в чест на двамата мъченици е съчинена латинска епиграма, поставена на мястото на погребението им, която описва обръщането им чрез езика на военната служба. Според текста двамата мъже изпълнявали сурови задължения, като от страх се подчинявали на заповедите на един тиранин, докато приемането на християнската вяра не ги накарало да напуснат лагера и да захвърлят оръжието заедно с отличителните знаци на службата си.

Дамас отдава особена тежест на тази промяна в поведението им: предишното подчинение на властта отстъпва място на изповядването на Христос. Сведението позволява да се различи старо ядро на преданието – войници, които сменят вярата си и престават да служат, – но не съобщава нито името на императора, нито определена дата на смъртта им.

Фрагменти от мраморния надпис са открити при разкопките през XIX век, а пълният текст на стихотворението е запазен и в ръкописни сборници, което позволява материалната находка да се изследва заедно с писмената ѝ традиция.

Кога са живели и къде са почитани

Датирането на мъченичеството около 98 г., повтаряно в някои по-нови жития, зависи от разказа, който свързва двамата светци с Домитила и с времето на Домициан и Траян. Тъй като най-старият надпис не назовава гонителя, тази дата трябва да се разглежда като елемент на определено предание, с различна степен на сигурност от съществуването и почитането на самите мъченици.

В археологическото описание на Папската комисия по свещена археология за по-вероятна се смята връзката им с гонението на Диоклециан, около 304 г., а голямата гробищна базилика се отнася към времето на папа Сириций, края на IV век. С колони, които разделяли пространството на три кораба, и с апсида, завършваща централния кораб, сградата показва какъв размах е придобило култовото присъствие на мъчениците в гробището.

При разкопките на Джовани Батиста де Роси през 70-те години на XIX век е открит и релеф с изображение на екзекуцията на Ахилий върху малка колона, с надпис, който позволява разпознаването му. Съчетанието на име и образ има особено значение, защото свързва конкретно лице с монументалното оформление на мястото, независимо от подробностите, добавени по-късно в житието му.

Деянията и връзката с Домитила

На по-късен етап, вероятно през V или VI век, се оформя пространното Мъченичество на Нерей и Ахилий, познато в латинска и гръцка традиция, в което историята им е вплетена в по-широка мрежа от личности от ранното римско християнство. Деянията на мъчениците представят двамата като скопци, постелници на Домитила, кръстени от апостол Петър, които я насърчават да се посвети на девството и да се откаже от замисления брак с Аврелиан.

Следват заточението на остров Понтия, днешната Понца, и сблъсъкът с отхвърления годеник, като разказът се преплита с други мъченически истории и с предания около Петър. Девственото посвещение на Домитила заема тук централно място, тъй като от него произтичат натискът и решенията, които водят към развръзката на мъченичеството.

Отдалечеността във времето от събитията и сложният литературен строеж изискват предпазливост, когато Деянията се използват като биографски извор. Те все пак остават съществено свидетелство за начина, по който по-късните християнски общности са разбирали посвещението и са свързвали отделни места на памет в Рим.

Проблемът за самоличността на Флавия Домитила

За Домитила има и свидетелство извън Деянията: Евсевий Кесарийски в своята „Църковна история“ съобщава, че някоя си Флавия Домитила, племенница на консула Флавий Климент, била заточена на Понтия заради свидетелството си за Христос. Сведението е записано в началото на IV век и се отнася към времето на Домициан, без в съответния пасаж да споменава Нерей и Ахилий.

Това разграничение трябва да се запази, особено когато съкратените жития сливат роднини от династията на Флавиите и превръщат Флавий Климент в годеник на светицата. В самите Деяния, както ги обобщава научният каталог на NASSCAL, годеникът се нарича Аврелиан, така че заместването му с Климент внася допълнително объркване между изворите.

Църковната памет

В Римокатолическата църква светите Нерей и Ахилий се почитат на 12 май, с незадължителна памет в общия римски календар. Древността на почитта към тях се потвърждава и от 28-ата беседа върху Евангелието на свети Григорий Двоеслов, произнесена в храма на мъчениците на празника им, без проповедникът да добавя конкретни биографични данни.

В славянската проложна традиция възприемането на същата памет поема своеобразен път: средновековни текстове, позовавайки се на беседата на Григорий, предават имената в изменен вид като Йеремий и Архилий. Под тези имена паметта е вписана на 6 април – факт, който трябва да се привежда с конкретния му произход от Пролога, вместо да се представя като единна календарна практика на цялата Православна църква.

От римското предание към живописта

Света Домитила с корона и палма между светите Нерей и Ахилий, под ангели, които държат венци.
Кристофоро Ронкали, наричан Помаранчо (1552–1626), „Света Домитила със светите Нерей и Ахилий“, ок. 1598–1599. Масло върху платно, 277 × 166 см. Църква „Санти Нерео е Акилео“, Рим. Поръчка на кардинал Цезар Бароний за левия олтар.

Общото присъствие на Домитила и двамата мъченици изтъква Кристофоро Ронкали, наричан Помаранчо, в платното, рисувано около 1598–1599 г. за църквата „Санти Нерео е Акилео“ в Рим. В центъра стои светицата с корона и палмова клонка между две мъжки фигури, а по-горе ангели държат венци, отклонявайки погледа от земното изпитание към небесното признание на мъченичеството.

При Рубенс, през 1608 г., същата група придобива различна динамика – жестовете и богатите гънки на одеждите свързват фигурите под множество ангели. Творбата за църквата „Санта Мария ин Валичела“ принадлежи към по-късния живот на преданието в изобразителното изкуство, от което художникът заимства вече оформена група светци, без това групиране да е самостоятелно историческо доказателство за общата им дейност.

Свети Григорий с Домитила и други светци под образа на Богородица с Младенеца, творба на Рубенс.
Питер Паул Рубенс (1577–1640), „Папа свети Григорий със светци и светици почита чудотворния образ на Богородица с Младенеца“, 1606–1607. Масло върху платно, 477 × 288 см. Музей на Гренобъл, Гренобъл, инв. № MG 97. В композицията са включени света Домитила и светите Нерей и Ахилий.

В по-ранната композиция на същия майстор, от 1606–1607 г., съхранявана в Музея на Гренобъл, Домитила и двамата мъченици се включват в по-широко събрание около свети Григорий, под образа на Богородица с Младенеца. Изборът на лицата е свързан с мощите, пазени в римската църква, за която е била предназначена картината, а погледите и движението на телата водят зрителя към горната част, където образът е обграден от ангели и растителна украса.

Извори и литература