Свети новомъченик Авакум (†1628): солунският преподобномъченик и приписката от Великата Лавра

Свети новомъченик Авакум е преподобномъченик според агиологичната терминология, тоест монах, приел мъченическа смърт. Той принадлежи към онези случаи, при които основните сведения на обичайната агиографска традиция за дадено лице се побират в едно-единствено изречение. Написала го е неизвестна ръка на лист 155 от ръкопис на манастира Великата Лавра в Света гора, кодекс Ω 89, и според тази бележка монах на име Авакум пострадал в Солун на 6 август 1628 г. В обичайните агиографски справочници не е запазено житие на мъченичеството му, тоест разказът, който обикновено съпровожда паметта на един новомъченик и описва произхода, залавянето, разпита и кончината му. Името му липсва също както в „Синаксара на новомъчениците“ (Συναξαριστής των Νεομαρτύρων), така и в по-ранните известни печатни синаксари. Така Авакум се превръща, бих казал, в почти учебникарски пример за това как паметта на един светец може да оцелее в бележка, оставена в книга.

Приписката в кодекс Ω 89

Приписка (ἐνθύμησις) в поствизантийската ръкописна традиция се нарича кратката бележка, която читател, притежател или монах от обителта добавял върху празните листове или в полетата на кодекса. С нея той отбелязвал нещо, което смятал за достойно за помнене: нечия смърт, земетресение, епидемия, година на скъпотия или, както тук, мъченичество. По-новите описания свързват приписката за Авакум с кодекс от XVII век, а текстът ѝ гласи: „Κατὰ τὸ ζρλς’ ἐν μηνὶ Αὐγούστῳ εἰς τὰς ς’ ἐμαρτύρησεν ὁ ὅσιος καὶ νέος μάρτυς Ἀββακοὺμ ἐν τῇ μεγαλουπόλει Θεσσαλονίκῃ, εἰς δόξαν καὶ καύχημα τῶν ὀρθοδόξων χριστιανῶν“ („В лето 7136, в месец август, на 6-ия ден пострада преподобният и нов мъченик Авакум във великия град Солун, за слава и похвала на православните християни“). Датата е дадена, както било прието, от сътворението на света, а годината 7136 е записана с буквени цифри (͵ζ = 7000, ρ = 100, λ = 30, ς = 6). Тъй като византийската година започвала на 1 септември, август 7136 г. съответства на август 1628 г. сл. Хр. Съвременният читател трябва да чете датата по Юлианския календар, защото Григорианският не е бил приет в православния Изток. Следователно 6 август на автора на приписката съответства на 16 август същата година по Григорианския календар.

Кой е написал бележката и колко време след събитието, не знаем. Точността на датата и пълното отсъствие на чудесни подробности сами по себе си не са достатъчни, за да датираме записа близо до събитията. Писачът може да е научил за мъченичеството непосредствено или от по-ранен източник, който е смятал за надежден. Тази преценка е тълкуване, а не доказателство.

Какво казва свидетелството и за какво мълчи

Какво тогава може да се заключи със сигурност от една толкова пестелива формулировка? Най-напред името, което е името на едноименния старозаветен пророк. После определението „ὅσιος καὶ νέος μάρτυς“, което на църковния език на епохата сочи монах, пострадал като мъченик. От него произтича общоприетото предположение, че Авакум е бил монах, най-вероятно светогорец. Предположение обаче остава, защото приписката не назовава манастир. Това, че е запазена в кодекс на Лаврата, прави връзката със Света гора правдоподобна, но не я доказва. Ръкописите се местели, вестите се предавали от манастир на манастир, а светогорските обители имали в Солун и на Халкидическия полуостров метоси, тоест зависими владения с имоти и монашески жилища. Чрез тях една вест от града стигала до Света гора, без да е нужно мъченикът сам да е бил светогорец.

Онова, което бележката не казва, е повече: произхода му, възрастта му, обвинението срещу него, начина на смъртта, мястото на погребението. Заключителната фраза „εἰς δόξαν καὶ καύχημα τῶν ὀρθοδόξων χριστιανῶν“ принадлежи към устойчивия речник на църковната писменост от периода. Тя не бива да се чете като сведение за обстоятелствата, а като знак за това как писачът е разбрал събитието и за кого го е записал. Трябва да се отбележи също, че денят на мъченичеството съвпада с големия Господски празник Преображение Господне. Източникът не коментира съвпадението и всяко негово символично тълкуване е на отговорност на по-късния тълкувател, а не на свидетеля от епохата.

Солун през 1628 г. и новомъчениците

По времето, когато нашият писач го нарича „велик град“, Солун е под османска власт почти два века, от 1430 г., а на престола в Константинопол седи султан Мурад IV (1623–1640). Градът е многолюден и многоезичен. В него съжителстват християни, мюсюлмани и голямата сефарадска еврейска общност, заселила се там след прогонването на евреите от Иберийския полуостров в края на XV век. Както във всеки голям османски град, всекидневието се урежда от система от религиозни общности с отделен правен статут. Новомъченици Православната църква нарича християните, умъртвени заради вярата си в по-ново време, най-вече през османския период, за да ги разграничи от мъчениците от първите векове. Мъченичествата им често са съставяни от монаси, сред които много светогорци, и описват случаи с твърде различни обстоятелства. Именно това многообразие не позволява, без конкретно повествователно свидетелство, на Авакум да бъде приписана някоя от познатите схеми.

Симеон Пасхалидис в открит академичен курс на Аристотеловия университет в Солун, посветен на светците на града, поставя Авакум на първо място в редицата на солунските новомъченици от XVII век, редица, която продължава до XIX век. Той привежда и две сведения, които не се срещат в другите източници. Първото е, че Авакум се е подвизавал „в Лаврата на Карея“, тоест в административния център на Света гора. Това название не бива да се отъждествява с манастира Великата Лавра, който се намира на друго място на Атонския полуостров. Второто е, че макар доскоро да са били известни само името му и начинът на мъченичеството му, е запазен превод на Мъченичеството му от украински език. Ако последното сведение бъде потвърдено от публикувано издание, това ще означава, че разказ за мъченичеството е разпространяван в славянския православен свят, макар че от учебния материал не може да се установи кога е бил съставен или разпространен. Това би променило съществено досегашната ни представа. Учебният материал обаче не дава препратка към издание на Мъченичеството. Затова вестта трябва да се разглежда като изследователска следа, която чака документално потвърждение. Същото се отнася и до споменаването на известен начин на мъченичество, който приписката не уточнява.

От полетата на ръкописа до агиологията

Пътят на приписката към агиологията минава през Софроний Евстратиадис, бивш митрополит на Леонтопол. Заедно с лаврския монах и лекар Спиридон Евстратиадис издава през 1925 г., в поредицата Harvard Theological Studies, каталога на гръцките ръкописи на Лаврата. В бележка под линия в каталога се уточнява, че хронологичните и другите приписки на кодексите, отбелязани със звездичка, вече са били обнародвани отделно от Евстратиадис в списание „Γρηγόριος ὁ Παλαμᾶς“ („Григорий Палама“) под заглавие „Ἁγιορειτικῶν Κωδίκων Σημειώματα“ („Бележки от светогорски кодекси“) и затова не са преиздадени там. Подробността напомня, че свидетелства като това за Авакум често са стигали до печата чрез издания на приписки, отделни от описанията на ръкописите. Самият Евстратиадис пръв вписва името на преподобномъченика в агиологичен справочник — в „Ἁγιολόγιον τῆς Ὀρθοδόξου Ἐκκλησίας“ („Агиологион на Православната църква“).

Оттам името преминава в по-новите справочници. Руската „Православная энциклопедия“ посвещава на Авакум кратка статия в първия си том. В нея се отбелязва, че е пострадал в Солун и че се споменава в лаврския кодекс и в „Малкия евхологион“ (Μικρὸν Εὐχολόγιον), с ден за памет 6 август. Освен към Агиологиона на Евстратиадис статията препраща и към „Религиозна и етична енциклопедия“ (Θρησκευτικὴ καὶ Ἠθικὴ Ἐγκυκλοπαιδεία) и към „Лексикона“ на Перантонис. Агиографската традиция съобщава още, че частици от мощите му се пазят в манастир, посветен на Рождество Богородично, в Акарнания. За това сведение не се открива публикувана документация, която да идентифицира манастира или да обясни как мощите са стигнали там. Освен това, нека отбележим, то предполага запазването поне на част от мощите на мъченика, за което приписката мълчи.

Паметта на свети Авакум на 6 август

Православната църква почита паметта на свети новомъченик Авакум на 6 август, в деня на мъченичеството му. Името му е включено в списъка на новомъчениците, публикуван от издателството на Елладската православна църква „Апостолики диакония“ (Αποστολική Διακονία). Съвпадението с Преображение Господне, което литургично доминира в този ден, може би обяснява защо паметта му е останала ограничена, позната повече на изследователите на агиологията и на светогорската традиция, отколкото на по-широкото народно благочестие. Манастирът Великата Лавра е основан през 963 г. от преподобни Атанасий Атонски. Според оценката на ICOMOS, въз основа на която Света гора е вписана през 1988 г. в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, основаването му бележи засилването на организираното монашество на полуострова. На библиотеката му, според каталога от 1925 г., принадлежи кодексът, съхранил основното писмено свидетелство за иначе почти неизвестния монах: няколко думи на лист 155.

Извори и литература

• ICOMOS (1988). World Heritage List No 454: Mount Athos, Advisory Body Evaluation. Париж: UNESCO World Heritage Centre.
• Spyridon of the Laura & Eustratiades, S. (1925). Catalogue of the Greek Manuscripts in the Library of the Laura on Mount Athos, with Notices from Other Libraries (Harvard Theological Studies 12). Cambridge, MA: Harvard University Press.
• О. Е. П. (2000). Аввакум. В: Православная энциклопедия. Т. 1. С. 83. Москва: Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“.
• Πασχαλίδης, Σ. [Пасхалидис, С.] (2014). Οι Άγιοι της Θεσσαλονίκης [Светците на Солун]. Ενότητα 8: Οι Νεομάρτυρες της Θεσσαλονίκης (17ος–19ος αι.) [Раздел 8. Солунските новомъченици (XVII–XIX в.)]. Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Ανοικτά Ακαδημαϊκά Μαθήματα [Солун: Аристотелов университет, открити академични курсове].