Свети Адалберт Пражки | Житие и мъченичество

Свети Адалберт Пражки с митра и отворена книга до свети Прокопий, на златен фон. — Свети Адалберт Пражки и свети Прокопий Сазавски. Майсторът от Егенбург, ок. 1490–1500 г., масло върху смърчово дърво, златен фон. Метрополитън музей на изкуството, Ню Йорк, инв. № 44.147.1. Обществено достояние.

Свети Адалберт Пражки, известен в чешката традиция като Войтех, а в полската като Войчех, е епископ на град, в който християнската организация все още се оформя, но дейността му излиза далеч извън Бохемия – в европейско пространство, където църковната мисия е тясно свързана с отношенията между владетелите. Роден около 956 г. и убит на 23 април 997 г. по време на мисията си сред прусите, след смъртта си той заема особено място в историята на Централна Европа. Връзката му с различни места обяснява и наличието на няколко имена в изворите, които се отнасят до едно и също лице.

От Бохемия до Пражката епископия

В рода на Славниковците, със седалище в Либице в Бохемия, се ражда бъдещият епископ, син на Славник и Стржежислава. Този произход му осигурява достъп до образование, но едновременно с това го поставя в мрежата от отношения между могъщите родове в областта, от които една църковна кариера трудно би останала незасегната. Агиографските разкази свързват посвещаването му на Църквата с тежко заболяване в детството и с обет на родителите му – мотив, който е част от начина, по който житиеписците представят ранното призвание на светеца.

Обучението в Магдебург го среща с латинската църковна образованост и с архиепископ Адалберт, чието име приема. След завръщането си в Бохемия той се включва в клира и след смъртта на първия пражки епископ Титмар е избран за негов приемник, като епископското му ръкополагане се отнася към 983 г. Така той става вторият епископ на Прага – в епоха, когато катедрата е подчинена в църковно отношение на Майнц.

Образът на строгия пастир, който отделя средства за бедните и се противопоставя на търговията с християнски пленници, заема важно място в преданието за живота му. Трябва обаче да отбележим, че тези описания са запазени главно в текстове, писани, за да изтъкнат неговата святост. В тях сблъсъците на епископа с обкръжението му придобиват и назидателна функция, тъй като показват трудностите на пастирската отговорност.

Оттеглянията от катедрата и монашеският живот

Двата престоя на Адалберт в Италия са сред най-обсъжданите моменти в биографията му. В Рим той се установява в манастира „Св. св. Бонифаций и Алексий“ на Авентинския хълм, където монашеският живот му предлага различна рамка от тази на епархийското управление, без това да означава, че връзката му с Пражката катедра е окончателно прекъсната.

Според хронологичната преоценка на историка Давид Калхоус първият римски престой продължава от втората половина на 989 г. до средата на 992 г., а вторият – от есента на 995 г. до юни 996 г. Изследователят дори предлага първото заминаване да се разглежда по-скоро като поклонническо пътуване, отколкото като просто бягство от предстоящ конфликт, докато за второто по-ясно признава заплахата от опасност. Изследването показва колко различно може да бъде разбирането за един живот, когато се проверят времевите отстояния и намеренията на разказвачите му.

Завръщането в Прага и новото заминаване трябва следователно да се четат в условията на епохата, когато налагането на църковните правила засяга утвърдени обществени практики и може да срещне съпротивата на влиятелни фактори. Ако припишем всички тези трудности единствено на характера на епископа или изцяло на поведението на един народ, бихме стеснили история, за която разполагаме само с откъслечни свидетелства.

Как да четем най-ранните му жития

Животът на Адалберт ни е известен главно от две ранни латински агиографски съчинения: Vita prior, традиционно приписвано на Йоан Канапарий, и житието, написано от Бруно от Кверфурт. Близостта им във времето до събитията им придава особена стойност, а изграждането им като жития на светец изисква успоредно да изследваме историческия материал и начина, по който е организиран разказът.

По въпроса за съставянето на Vita prior в частност са предложени различни тълкувания относно автора и средата, от която произлиза, а са запазени и няколко преработки на текста. Тази дискусия засяга и образа на самата личност, тъй като изборът на даден епизод, развиването на един конфликт или акцентът върху монашеското му призвание биха могли да служат на определен модел на святост.

Подобна предпазливост изискват и разказите за връзката му с Унгария и за кръщението на бъдещия крал Стефан, които са широко включени в църковната му биография. Това предание може да се спомене като предание, като се остави отворен въпросът за точната дата и обстоятелствата, вместо да се използва, за да се запълнят със сигурност празнините в пътя му.

Мисията сред прусите и мъченичеството

С подкрепата на полския владетел Болеслав I Адалберт се отправя през 997 г. към южното крайбрежие на Балтийско море, за да проповядва на прусите. Става дума за старите балтийски народи, сродни с литовците, чиято идентичност трябва да се разграничава от по-късната германска Прусия, за да остане разказът в рамките на географията и политическите условия на X век.

Мисията среща враждебност и завършва със смъртта му на 23 април 997 г. Разказите описват въоръжено нападение и обезглавяване, а точното място и някои подробности от последните му дни остават предмет на спор. Спътниците му оцеляват и съобщават вестта, благодарение на което споменът за мисията се запазва и мощите му могат да бъдат издирени.

Тук историческата дистанция е особено важна. По-късните описания на религията на прусите често идват от християнски автори с различен опит и цели, затова пренасянето им в непроменен вид във времето на Адалберт може да създаде еднообразна представа за общности, чиито вътрешни различия са ни известни в ограничена степен.

Гнезно и оформянето на почитта към него

Болеслав осигурява връщането на тялото и погребването му в Гнезно, където гробът бързо се превръща в поклоннически център. Известният разказ, че за откупа е дадено злато, равно на теглото на тялото, принадлежи към преданието около пренасянето на мощите и изразява много нагледно стойността, която им се признава.

Към 999 г. се отнася канонизацията му от папа Силвестър II, а през 1000 г. император Отон III се поклонява на гроба му. Посещението е свързано с основаването на Гнезненската архиепископия и с укрепването на църковното положение на полското владение – в среда, в която почитта към един мъченик може да повлияе и на общественото признание на дадено място. Тази връзка разглежда Моника Салмон-Сяма в изследването си за зараждането на неговия култ в средновековна Полша.

Черно-бяло печатно изображение на свети Адалберт с митра и жезъл сред латински надписи. — Свети Адалберт на лист от труда „Series Archiepiscoporum Gnesnensium…“ на Стефан Дамалевич, Варшава, 1649 г. Национален институт „Осолински“, Вроцлав, XVII-3809. Обществено достояние.

В Католическата църква паметта му се чества на 23 април, с особено значение в страните от Централна Европа. Същата дата е записана и в православни месецослови, а в общностите, които следват Юлианския календар, църковното 23 април днес съответства на 6 май по гражданския календар. Присъствието му и в двете традиции е свързано с мястото му сред светците, живели преди схизмата от 1054 г.

Образът му в живописта и в реликвария

В картината на Майстора от Егенбург, създадена около 1490–1500 г., Адалберт е изобразен вляво, с епископска митра и жезъл, държейки отворена книга, а до него стои свети Прокопий Сазавски. Златният фон и одеждите поставят фигурите в изобразителния език на късносредновековното европейско изкуство, няколко века след живота на изобразените лица. Творбата се съхранява в Метрополитън музея на изкуството в Ню Йорк.

Сребърен реликварий бюст на свети Адалберт с позлатена украса и митра, обсипана с цветни камъни. — Реликварий бюст на свети Адалберт, ок. 1500 г., дар от Владислав II. Съкровищница на катедралата „Свети Вит“, Прага. Снимка: Packare, 12 февруари 2015 г., CC0.

Различна употреба на образа му наблюдаваме в реликвария от съкровищницата на „Свети Вит“ в Прага, където светецът е представен като бюст от частично позлатено сребро, с митра, украсена с камъни. Дарът на Владислав II е вписан в описа на съкровищницата от 1503 г., а свързани с него документи отнасят изработването на бюстовете на местните светци покровители към работи от 1498–1500 г. Образът на епископа вече е част от литургичния живот на катедралата, тъй като на големите празници реликвариите се поставят на главния олтар.