Преподобни Йоан Ивер – ктитор на Ивирския манастир

Преподобни Йоан Ивер е свързан с изграждането на грузинската монашеска общност на Атон и с основаването на Ивирския манастир – в епоха, когато светогорското общежително монашество придобива по-устойчива организация около големи братства. Произхождащ от аристокрацията на средновековна Грузия и вече създал семейство, той поема по монашеския път и се установява близо до свети Атанасий Атонски, а по-късно оглавява като игумен нов манастир, чието развитие се опира и на връзките на неговите ктитори с византийската императорска власт.

В житието му се срещат, следователно, две страни на една и съща историческа действителност: личното оттегляне на един човек от предишния му живот и постепенното изграждане на общност, която се нуждае от материални средства и постоянни грижи, за да съхрани своя особен облик в светогорската среда.

Произход и пътят към Атон

В гръцката научна литература Йоан е известен с името Варасваце, а произходът му се свързва с Артануджи и с грузинската област Тао-Кларджети. Определението „Ивер“ тук се отнася до кавказка Грузия според средновековната гръцка именна традиция, а запазването му както в името на преподобния, така и в названието на манастира отбелязва произхода на първото братство.

Грузинската житийна традиция го поставя в обкръжението на Давид Куропалат и описва приемането на монашеството като отказ от обществено положение и имоти. Преди да се засели на Атон, той е свързан с монашески центрове във вътрешността на Грузия и с Витинийския Олимп – област със значително монашеско присъствие, а по този път към него се присъединява синът му, бъдещият преподобни Евтимий. Пристигането му в Света гора се отнася към втората половина на X век, като 965 г. е годината, посочвана в гръцките синаксарни разкази.

Край свети Атанасий се оформя отношението, което ще повлияе решително на по-нататъшния път на грузинското братство. Доверието към Йоан личи от назначаването му за епитроп, т.е. управител, на Великата лавра, с предвиждането Евтимий да го наследи – знак, че създаването на отделен грузински манастир върви ръка за ръка с тесни връзки с лаврската общност.

Основаването на Ивирон и приносът на Торник

За изграждането на новия манастир решаващ е приносът на Йоан Торник, роднина на Йоан Ивер и бивш военачалник, който също приема монашество. Еднаквото име на двамата лесно създава объркване, но ролите им трябва да се разграничават: Йоан Ивер става първият игумен, докато Торник се свързва преди всичко с осигуряването на средствата за основаването.

Когато бунтът на Варда Склир застрашава властта на Василий II, Торник е призован да помогне на императора и през 979 г. участва в потушаването му. Последвалите награди позволяват на грузинското братство да придобие по-здрава икономическа основа, а в историческия очерк на Критон Хрисохоидис основаването на Ивирон е датирано към 979/980 г., на мястото на по-стар манастир, известен като манастира на Климент.

Императорската подкрепа има конкретно институционално съдържание, тъй като животът на многолюдно братство предполага гарантирани владения и достатъчни доходи. В тази обстановка по-добре се разбира и положението на ктитора, т.е. на онзи, който поема основаването или същественото материално осигуряване на една монашеска институция, без това качество непременно да съвпада с игуменския сан.

Евтимий и уреждането на библиотеката

Значението на новата общност за грузинската книжнина се вижда по-ясно, когато разгледаме мястото, което производството на книги заема в манастира. Йоан създава организационната среда, в която се развива трудът на Евтимий, а библиотеката и скрипторият – помещението, в което се преписват ръкописи – обслужват нуждите на братството и разпространението на църковни текстове на грузински език.

В научното описание на библиотеката на Ивирон се отбелязва действието на грузински скрипторий през X и XI век, в рамките на който се вписва и по-широката преводаческа дейност на манастира. Евтимий превежда гръцки църковни съчинения и работи по поправянето на богослужебни текстове, като допринася за оформянето на корпус от четива, които могат да се ползват от грузиноезични общности.

Този труд изисква владеене на двата езика и непрекъснат тълкувателен избор, защото богословският термин или библейската препратка трябва да бъдат предадени разбираемо в новата езикова среда. Отношението между баща и син придобива тук особен интерес: първият се свързва главно с устройството на общността, а вторият развива в нея преводаческото дело, с което остава известен.

Изворите за житието и различните датировки

Основният извор за двамата ктитори е грузинското Житие на Йоан и Евтимий, написано през XI век от Георги Светогорец. Едно университетско представяне на съчинението отнася написването му към около 1042–1044 г. и отбелязва, че авторът се е опирал на свидетелства на по-възрастни монаси. Става дума, следователно, за разказ, близък до времето на основаването, но писан в общност, която държи да запази паметта за своите отци и да подкрепи правата си.

При историческия прочит трябва да се отчита агиографската форма на текста, тъй като възхвалата на ктиторите съжителства със сведения за всекидневния живот на манастира. Както показва изследването на Нина Чичинадзе Documenting Arts of Iviron, споменаванията на дарения на икони и богослужебни предмети дават сведения за отношенията между монашеските общности и за употребата на изкуството при изграждането на тяхната памет.

Изворите се разминават относно годината на успението на Йоан. Годината 998, предавана от гръцки агиографски сведения, се среща и в по-старата Enciclopedia Italiana, докато по-новото изследване на Чичинадзе приема 1005 г. – датировка, с която е съгласно и представянето на игуменството му от Хрисохоидис. Затова годината 998 трябва да се придружава от уточнението, че в литературата съществуват различни датировки.

Църковната памет и образът на ктитора

В Православната църква паметта на преподобни Йоан Ивер се чества на 13 май заедно с преподобни Евтимий и други ивирски отци. Общата памет включва и преподобни Георги, смятан за роднина на Йоан и принадлежащ към първите игумени, който е различно лице от по-късния Георги Светогорец, автора на житието.

Йоан принадлежи към християнската традиция отпреди схизмата и се среща и в католическата агиографска книжнина, където паметта му е отбелязана на 12 юли. Така той е светец, общ за православната и католическата традиция, с различна дата на почитане в съответните календари.

В стенописа в екзонартекса на католикона на Ивирон, свързан с презографисването на помещението през 1888 г., Йоан е изобразен с бяла брада и монашеско облекло, държащ кръст и разгънат свитък. Надписът го определя като ктитор и така съхранява върху живописната повърхност качеството, с което той остава свързан с манастира векове след основаването му.

Вторият стенопис, представен тук, от килията „Достойно ест“ в Капсала, принадлежи към различен повествователен цикъл: показва монаха Гавриил, когото пред иконата на Богородица посещава архангел Гавриил, според светогорското предание за химна „Достойно ест“. Годината 1897 се отнася до зазиждането на входа, с който е свързано изображението. Сцената изисква отделен надпис под изображението, тъй като не представя епизод от живота на Йоан, нито Гавриил Ивер от преданието за иконата Портаитиса.

Извори и библиография

• Chichinadze, N. (2021). „Documenting Arts of Iviron: 11th Century Georgian Hagiographic Evidence“. Le Muséon, 134(1–2), 129–145.
• Deeters, G. (1932). „Eutimio il Grande“. Enciclopedia Italiana.
• Karaulashvili, I. „Жития на атонските отци“. OldGeoLit, Държавен университет „Илия“.
• Orthodox Church in America. „Saint Euthymius the New, Founder of the Iviron Monastery, and his fellow Georgian Saints of Mount Athos“. Календарна статия за 13 май.
• Peri Vivliothikon. „Βιβλιοθήκη Μονής Ιβήρων“ [Библиотека на Ивирския манастир].
• Chrysochoidis, K. „Ιστορικό διάγραμμα Ιβήρων“ [Исторически очерк на Ивирон]. Свети Ивирски манастир.