
Кръщението на Христос в Йордан, събитието, което Църквата чества на Богоявление, 6 януари, е изобразено на страница 299 от кодекса Vat. gr. 1613 във Ватиканската библиотека. Миниатюрата заема долната половина на страницата, под кратък текст, който разказва за събитието на деня. Кодексът е известен като Менологий на Василий II. Това е илюстрован синаксар за първата половина на църковната година, от септември до февруари, с 430 миниатюри, а стихотворният му пролог го свързва с император Василий II (976–1025). На всеки от осемте художници се приписва определена група миниатюри. Сцената на Кръщението Ан Пауъл (Ann Powell) в дисертацията си, защитена в Единбургския университет през 1963 г., приписва на художника Георгий. По-късно Анна Захарова предлага тя да бъде отнесена към Симеон.
Христос сред течението и отварящото се небе
В центъра на композицията Христос стои изправен, фронтално и гол, в Йордан, който Го покрива до гърдите. Водата, в наситено синьо, е прорязана от гъсти, къси бели мазки, които предават движението ѝ. Тялото обаче тя не скрива. Цветът на реката лежи като прозрачен слой върху торса и краката, така че стъпалата и ръцете се очертават под повърхността. Косата е дълга, брадата къса, а в нимба се различават раменете на кръста. Дясната ръка — вляво за зрителя — слиза косо, с пръсти, разтворени надолу. Лявата се спуска близо до тялото, леко сгъната в лакътя.
Горе сегмент от кръг в преливащи се сини тонове докосва горната червена линия на рамката на миниатюрата. От него се подава ръка с тъмен маншет на китката, с пръсти, насочени надолу. От пръстите тръгва светла ивица светлина, която се спуска отвесно до нимба на Христос и обгръща, малко под ръката, бял гълъб с разперени криле и малък нимб. Описанието на тази страница в Index of Medieval Art на Принстънския университет представя същото разположение: Светият Дух слиза в лъчи от ръката Божия, която се подава от небесната дъга. По тази вертикална ос, на височината на нимба, снопът светлина среща ръката на Предтечата.
Предтечата и свидетелите на левия бряг
Йоан Предтеча стои на левия бряг, върху скален издатък. Единият му крак е свит и поставен по-високо и той се навежда напред с цялото си тяло, за да положи дясната си ръка върху главата на Христос. Виждаме го почти в профил — дълга, разрошена коса, гъста брада, нимб. Носи сандали и кафяв химатий в тъмни тонове, чиито многобройни, дълбоко засенчени гънки следват свивката на коляното. С другата ръка прибира част от дрехата на височината на бедрото. Във фигурата съжителстват устремът на стъпката към водата и предпазливостта на движение върху тясна опора.
По-назад, в края на композицията, стоят двама възрастни мъже с бели коси и бради, обути в сандали. Първият е облечен в бял химатий върху светлосин хитон и придържа пред себе си гънка от химатия; вторият е загърнат в химатий с цвят на охра. Лицата им са сериозни, на първия — почти строго, и двамата следят сцената. Index of Medieval Art ги определя като ученици, докато Пауъл говори за двама апостоли. Захарова ги отъждествява с Петър и Андрей.
Ангелите и одеждите
На отсрещния бряг, който стръмно се изкачва към червеникава планина, стоят двама ангели с нимби и бяла лента в косите. Предният, в бял химатий, леко навежда глава към Христос и държи сгъната синя одежда на ивици, която покрива ръцете му. Вторият, по-високо и по-назад, е обърнал лице към зрителя и държи тъмен плат с бели ленти, надвиснал над скалата. Зад тях се разтварят криле в сивокафяви тонове: едното се отваря високо, пред червеникавата планина, а друго слиза почти до земята. Същото разположение — Предтечата и двамата мъже вляво, двамата ангели с одеждите вдясно — отбелязва и Index of Medieval Art. Пауъл посочва, че тази схема, с ангелите на единия бряг и апостолите на другия, се среща още върху рисуван капак на реликварий от VI век от Латерана, както и в мозайките на Дафни.
Кръстът в Йордан и пейзажът
Долу вдясно, там, където водата среща каменния издатък под краката на ангелите, се издига малка бяла колона с кръст на върха. Index of Medieval Art я описва като колона с кръст в Йордан. Подобна колона отбелязва и в друго Кръщение, в кодекса Vat. gr. 1156 (л. 290v), където обаче Предтечата стои на десния бряг, а одеждите се държат от трима ангели без криле, на левия.
Пауъл свързва мотива с описанията на мястото на Кръщението, оставени от поклонници от VI век. Теодосий (ок. 530 г.) споменава железен кръст върху мраморна колона, а анонимният поклонник от Пиаченца (ок. 570 г.) — дървен кръст, побит във водата. Най-ранните примери на кръста в изображенията на Кръщението Пауъл отнася към X век и отбелязва, че мотивът става обичаен през XI век, както в Осиос Лукас. В Дафни Йордан е олицетворен от речно божество. Според нейното тълкуване в миниатюрата на Менология мястото на този класически мотив е заето от топографски елемент.
Пейзажът е пестелив. Два скалисти върха се издигат над бреговете и ясно се очертават върху златния фон. Левият, сивосин, остава зад двамата мъже; десният, по-голям и червеникав, обгръща ангелите. В долния десен ъгъл расте малък храст. Тънка червена линия очертава вътрешната рамка на миниатюрата. Между бреговете реката образува широка синя плоскост, която стига от гърдите на Христос до долния край на изображението.
Страница 299 и нейният текст
По страниците на синаксара миниатюрата заема приблизително половината от височината, а текстът — другата половина. Изследването на Д’Айуто описва разчертаването на страниците на 32 реда — 16 за текста и 16 за изображението. То разпознава и една-единствена ръка на писар, който е писал в една колона с изящен и много правилен минускул. Обикновено това писмо се причислява към „Perlschrift“, закръгленото „бисерно“ писмо — термин, към който Д’Айуто изразява резерви. На страница 299 текстът предхожда изображението. Заглавието е изписано с александрийски маюскул, а първото изречение започва с голям украсен инициал В, който излиза в лявото поле. Цялата страница може да бъде разгледана в дигиталното копие на Ватиканската библиотека.
Заглавието гласи „Μηνὶ τῷ αὐτῷ ϛ΄. Ἡ βάπτισις τοῦ Κ(υρίο)υ ἡμῶν Ἰ(ησο)ῦ Χ(ριστο)ῦ“. Текстът започва с „Βουλόμενος ὁ Κ(ύριο)ς ἡμῶν καὶ Θ(εὸ)ς πληρῶσαι πᾶσαν δικαιοσύνην…“. Изразът отеква думите на Христос към Йоан в Евангелието от Матей (3:15).
Превод
Преводът обхваща само заглавието и началото на първото изречение в транскрипцията по-горе. „В шестия ден на същия месец. Кръщението на нашия Господ Иисус Христос.“ „Пожелал нашият Господ и Бог да изпълни всяка правда…“
Художниците и въпросът за датирането
До миниатюрите писарят е отбелязал по полетата с маюскул имената на осемте художници или бележката „τοῦ αὐτοῦ“ („на същия“). Всички бележки са от една и съща ръка. Д’Айуто, следвайки изследването на Игор Шевченко от 1962 г. за миниатюристите на кодекса, смята Пантолеон за ръководител на групата; сред останалите споменава Михаил Влахернски и Михаил Младши.
В полето на страница 299 се чете „τοῦ αὐτοῦ“ — бележка, която препраща към името на Георгий на страница 296. На Георгий Пауъл приписва Кръщението. Захарова, като изследва подредбата на листовете и стила на миниатюрата, я отнася към Симеон; сред признаците, на които се позовава, са начинът, по който са изградени лицата, и косите бели мазки във водите на Йордан.
Датирането все още е спорно. В дигиталното си описание Ватиканската библиотека отнася кодекса към края на X век. Пауъл приема изпълнение между 979 и 989 г., следвайки Сирарпи Дер Нерсесян. Дер Нерсесян се основава на отъждествяването на един стълпник от страница 238 с преподобни Лука Стълпник, починал според нейната хронология през 979 г., както и на липсата на земетресението от 989 г. в месецослова. Шевченко, както обобщава Д’Айуто, предлага периода 1001–1016 г. въз основа на споменаване на художника Пантолеон в Житието на преподобни Атанасий Атонски. Самият Д’Айуто поставя кодекса още по-късно. Свързва го с Псалтира на Василий II в библиотека „Марчиана“ във Венеция, написан от същия писар, и най-вероятно отнася двата ръкописа към второто десетилетие или началото на третото десетилетие на XI век — при условие че се потвърди връзката на Псалтира с победата при Ключ (1014) или с триумфалното влизане на Василий II в Охрид (1018). Така предложените датировки на миниатюрата на Кръщението се простират от последните десетилетия на X век до последните години от управлението на Василий II.
Източници и литература
Biblioteca Apostolica Vaticana. Vat. gr. 1613, Menologium Basilii II (дигитално копие). DigiVatLib.
Index of Medieval Art, Princeton University. Calendar: January 6.
Zacharova, A. (2008). „Los ocho artistas del Menologio de Basilio II“. In: F. D’Aiuto (ed.), El «Menologio de Basilio II», Città del Vaticano, Biblioteca Apostolica Vaticana, Vat. gr. 1613. Libro de estudios con ocasión de la edición facsímil (с. 131–195).
Цитиране на статията
Как да цитирате тази статия
Pafilis, T. M. „Богоявление в Менология на Василий II“. Гръцка енциклопедия, 20 ноември 2026 г. https://www.elpedia.gr/bg/bogoyavlenie-menologiya-na-vasiliy-ii/.
Pafilis, T. M. (2026, 20 ноември). Богоявление в Менология на Василий II. Гръцка енциклопедия. https://www.elpedia.gr/bg/bogoyavlenie-menologiya-na-vasiliy-ii/
Pafilis, T. M. „Богоявление в Менология на Василий II“. Гръцка енциклопедия, 20 ноември 2026 г., https://www.elpedia.gr/bg/bogoyavlenie-menologiya-na-vasiliy-ii/. Посетено на: .
Pafilis, T. M. (2026) „Богоявление в Менология на Василий II“, Гръцка енциклопедия, 20 ноември. Достъпно на: https://www.elpedia.gr/bg/bogoyavlenie-menologiya-na-vasiliy-ii/ (Посетено на: ).





