Гленди около трапезата в Олимбос: музикант с лаут и сътрапезници около масата.В Олимбос, на остров Карпатос, правото да започнеш песента зависи от мястото, което компанията ти признава, и от отговорността да водиш диалог, който може да продължи с часове. Около масата участниците следят всяка дума, изчакват подходящия момент да отговорят и съчиняват мантинади, отправени към определени хора. Редуването на песните и преходът към танца следват ред, познат на всички присъстващи, дори когато никой не се налага да го напомня.
От общата трапеза до първата мантинада
Глендито около трапезата се разгръща при различни поводи – от среща в селското кафене до храмовия празник, – а продължителността му зависи от повода и от компанията. В описанието на Фотини Маргарити за празника във Врукунда след общата трапеза свещениците и певците пеят тропари. Следва именната наздравица на свещеника към протомераклиса, който поема трапезната песен «Άρχοντες τρων και πίνουσι» („Господарите ядат и пият“), а след нея и първата мантинада. Става дума за определено обредно начало, свързано с празника и с хората, които участват в него.
Трапезните песни и сирматиките имат текстове, наследени от устната традиция. Мантинадата на глендито, напротив, се ражда за случая, докато разговорът тече. Опитният участник владее и двата жанра и знае как компанията минава от единия към другия.
Кого признават за „пръв“
Първенството предполага признание от страна на другите. В традицията на Карпатос меракликито – съчетание от вкус и всеотдайност към изкуството на глендито – се оценява от общността и по-точно от кръговете на певците, които преценяват едновременно поетичната дарба и нравствения облик на човека. Особено тежи умението му да държи компанията заедно и да насърчава останалите да участват. Така протомераклисът поема отговорност за хода на глендито, а майсторството му всеки път се изпитва наново сред съселяните.
Също толкова точно определени са задълженията на онзи, който взема думата. Националният регистър отбелязва, че ако двама започнат едновременно, предимство се дава на по-възрастния или на признато по-добрия мераклис, на длъжностно лице или на човека, в чиято чест се прави глендито. Изискват се и съсредоточеност върху темата и внимание към певеца, без странични разговори. Отговорът на следващия трябва да пасва на току-що чутото.
Петнадесетсричният стих като пят диалог
Два римувани петнадесетсрични стиха образуват мантинадата, с характерната цезура между осемсрично и седемсрично полустишие. В етномузикологичното изследване на Мелани Нитис е описано как импровизаторът пее двустишието си на части, като си служи с повторения и възклицания, за да нагоди думите към мелодията. Останалите мъже повтарят хорово полустишията, с изключение на последното, и така дават на певеца време да оформи продължението. В същата тематична нишка се вписва и отговорът, който ще последва.
Много са напевите, така наречените скопи, върху които се крепи този диалог, с местни варианти и предпочитания. Музикантите знаят кой напев помага на даден певец и пригаждат съпровода си, за да подкрепят стихотворческото му усилие. В знанието на инструменталиста, следователно, влиза и тази близост с хората от компанията.
Новата мантинада се слуша от хора, които често помнят и по-стари. Нитис подчертава значението на тази памет, тъй като повтарянето на вече изпято двустишие противоречи на правилото за импровизираното творчество. Пиитарисът, народният поет, съчинява пред слушатели, които доста добре знаят какво е било казано на предишни събирания.
Лирата и соколовите звънчета
Пятото слово се крепи на лирата от Карпатос, а малките звънчета по лъка – геракокудуна, или „соколови звънчета“ – добавят ритмичен звук към движението му. Лаутът дава ритмичен и хармоничен съпровод, а цамбуната заема особено място в ансамбъла на Олимбос. Изследването на Нитис разграничава тези функции, като проследява как инструментите поддържат гласовете и подтикват присъстващите да се включат.
Значението на лирата се простира и до изработването ѝ. Ирини Бейна в докторската си дисертация за органологията на Карпатос изследва инструмента в културната среда на острова и го разглежда като носител на местна идентичност. Майсторите, често самите те музиканти, отдават особено значение на запазването на старинната му форма, защото я свързват с приемствеността на своята музикална традиция. Изборите им засягат, следователно, и начина, по който общността разпознава собственото си звучене.
Сустата и преходът към танца
Сустата е част от по-широкия репертоар на Карпатос, но танцовото развитие на глендито в Олимбос има своя собствена последователност. Етнографското описание на Нитис проследява прехода от бавния Като хорос към Гонатистос и след това към по-бързия Пано хорос. Изследователката отбелязва и суста в програмата, представена във Франция от музиканти от Олимбос. Присъствието ѝ в репертоара е, следователно, документирано, без името ѝ да се отъждествява с цялата местна танцова последователност.
И в танца има ясно разпределени отговорности: кавосът води, а останалите места допринасят за плавното разгръщане на танцовата верига. Жените, чието участие в публичния импровизиран диалог традиционно е ограничено до някои семейни поводи, имат активна роля в танца.
Изследването на Нитис показва освен това приноса им към запаметяването на мантинадите и дори към записването им в тетрадки. Там се пазят думи, изречени някога за определени съселяни, заедно със спомена за случаите, при които са прозвучали.
Източници и литература
- Маргарити, Фотини (2021). Το Ολυμπίτικο γλέντι ως στοιχείο άυλης πολιτιστικής κληρονομιάς. Μελέτη περίπτωσης το πανηγύρι του Αγίου Ιωάννη στην Βρουκούντα της Ολύμπου Καρπάθου [Глендито в Олимбос като елемент от нематериалното културно наследство: по примера на празника на свети Йоан във Врукунда (Олимбос, Карпатос)]. Магистърска теза, Университет на Пелопонес.
- Бейна, Ирини (2011). Η καρπάθικη λύρα: μια εθνογραφική προσέγγιση στην πολιτισμική οργανολογία: μουσικά όργανα και πολιτισμική ταυτότητα της Καρπάθου [Лирата от Карпатос: етнографски подход към културната органология: музикални инструменти и културна идентичност на Карпатос]. Докторска дисертация, Йонийски университет.
- Министерство на културата на Гърция (2019). Καρπάθικο Γλέντι [Глендито на Карпатос]. Национален регистър на нематериалното културно наследство на Гърция.
- Министерство на културата на Гърция (2020). Ολυμπίτικο Γλέντι [Глендито в Олимбос]. Национален регистър на нематериалното културно наследство на Гърция.
- Nittis, Mélanie (2022). „Une oralité fonctionnelle à l’ère du numérique : le cas d’Olympos (Karpathos, Grèce)“. Martor, 27, с. 113–131.
- Nittis, Mélanie (2025). „La mise en spectacle d’un rituel : le cas du glenti d’Olympos“. L’ethnographie, 10.
